Болезнените въпроси на България - на берлинска сцена | Новини и анализи от Европа | DW | 09.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Болезнените въпроси на България - на берлинска сцена

От какво се вълнуват българите в Берлин? Занимава ли ги още 25-годишният преход в родината им? За тези и други парливи въпроси ни дадоха повод Дните на българската култура в Берлин. А. Андреев разговаря с участници.

В рамките на тези дни /7 и 8 февруари/ в германската столица бяха прожектирани документалните филми „Досието на Държавна сигурност” на Ема Константинова и Лора Шумкова, „Съдилището” на Стефан Командарев и „И България е една голяма грешка” на Георги Лозанов и Стоян Радев.

Като сценарист на филма за прехода в България, Георги Лозанов беше изненадан от факта, че българите в Берлин толкова ангажирано се обсъждали близкото минало и ролята на комунистическата Държавна сигурност в него. Като че ли за тях този дебат е дори по-важен, отколкото за самите хора в България, казва Лозанов и с горчива ирония добавя, че повърхностният разговор за миналото, този мним дебат, всъщност може да се сравни с разработка на самата ДС.

Bulgarien Georgi Lozanov

Георги Лозанов

„Тези българи, с които се срещнахме в Берлин, все още носят в себе си тежестта и проблемите, произтичащи от близкото минало на България. Те носят и усещането, че българското общество още не е преработило собственото си близко минало. Навярно важна роля играе фактът, че те живеят в Германия, където се води много сериозен и задълбочен дебат както за нацисткото минало на страната, така и за комунистическото минало на ГДР. Германското общество с удивително постоянство и задълбоченост, много самокритично анализира собственото си минало, а това е изключително важно за здравето на едно общество,” каза председателят на СЕМ Георги Лозанов.

До същите изводи стига и програмната директорка на БНТ Севда Шишманова, която онагледява казаното с трите филма на обществената телевизия, представени в Берлин: сериалите „Четвърта власт” и „Под прикритие” и документалния филм за прехода.

Bulgarien Sevda Schischmanova

Севда Шишманова

И в трите става дума – пряко или косвено – за непреработените проблеми от времето на НРБ, за ДС, за възникването на сегашните политически и бизнес-елити, за обвързаността на медиите припомня Севда Шишманова. „Докато в България дебатът за миналото и за прехода изглежда приключил, в Германия той все още е много важен. В България живеем с усещането, че това е, което е, че на дебата му е минало времето. А в Германия хората са убедени, че всичко трябва да се изговори, да се разберат механизмите, да се посочат виновните.”

Правозащитничката Юлияна Методиева, главен редактор на сайта „Маргиналия”, също поставя акцента върху интензивните дискусии с публиката по време на Дните на българската култура в Берлин: „Хората, средно около 50 души на всяко от отделните събития, бяха видимо шокирани и разтърсени от това, че в България доминират старите схеми, старите зависимости.

От срещите си с тези българи в Берлин ние отново се убедихме, че това е една неизговорена, една крайно закъсняла дискусия: какво представлява ДС и защо тези „вчерашни хора” още седят на ключови позиции? Многократно ни зададоха въпроса: Защо в България нямаше закон за лустрацията? Защо българското общество загубва интерес към нещо, което още не прочело?”

Bulgarien Juliana Metodieva

Юлияна Методиева

В дискусията „Какво (не) се случи в България след падането на Берлинската стена участва и живеещият в Берлин писател Златко Енев. Ето какво казва той за Дойче Веле:

„Въпросът, който посред мен вълнува българите 25 години след падането на тоталитарния режим е все същият: кой е виновникът? Неговите лица са отдавна маркирани в българското публично пространство, но видимо не се променя нищо, и това кара хората да се отчайват и побесняват от гняв. А причината за липсата на успех при откриването на един толкова важен отговор, поне посред мен, е следната: всички ние упорито отказваме да забележим намиращия се в стаята слон и продължаваме да го търсим къде ли не другаде, само не и пред собствените си очи. Ето това е днешна България. Една страна и едно население, което не само отказва да признае, но дори не може да осъзнае базисния факт на собственото си сътрудничество с бившия режим. Ето в това според мен се състои основният проблем на днешното българско общество и основната причина за неговото безсилие – докато продължаваме да демонстрираме все тази неспособност за търсене на вината и отговорността на правилното място, ние ще си оставаме и неспособни да направим крачка напред.”

Редакцията препоръчва

Реклама