Бойко Василев: ″Яйцата не са аргумент за нищо. Никой не заслужава да го унижават.″ | Новини и анализи от България | DW | 09.10.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Бойко Василев: "Яйцата не са аргумент за нищо. Никой не заслужава да го унижават."

"Яйцата не са аргумент за нищо. Никой не заслужава да го унижават. Един позорящ кадър става част от дигиталната ти биография завинаги. След половин век ще го видят внуците ти." Интервю с Бойко Василев, водещ на Панорама.

Бойко Василев и Георги Лозанов

Бойко Василев и Георги Лозанов

Защо яйцата полетяха не към Емил Кошлуков, а към Стойчо Стойчев? Как стана така, че протестът срещу БНТ постепенно се насочи конкретно към "Панорама" - предаване, доказало професионалния си респект към плурализма на политическите мнения?

Бойко Василев: Яйцата не са аргумент за нищо, виковете и обидите - също. Има нещо смразяващо в това да гледаш как мнозина гонят един. Не виждам оправдания за публичното унижение на когото и да било. Оттук нататък всеки разумен разговор изчезва.

А защо "Панорама"? Всички знаят, че не "Панорама" е цел на този протест. Просто се оказа, че тя е на подходящото място, в подходящото време, при подходящите обстоятелства. Бърка обаче този, който си мисли, че заради това ще кривнем в едната или другата посока. "Панорама" е диалог и така ще си остане.

Вас лично защо не Ви освиркват и замерят?

Бойко Василев: Нали няма да ми повярвате, ако Ви кажа, че знам защо? Смешно е да излезеш с изявлението: "Не заслужавам да ме освиркват и замерят". Или пък си представете да кажа обратното!

Нашият екип търпи критика и се съобразява с нея. Ще кажа обаче, че никой не заслужава да го унижават, особено в ерата на интернет и смартфоните. Един позорящ кадър става част от дигиталната ти биография завинаги. Всеки може да го направи на всекиго. След половин век ще го видят внуците ти. Как ще се оправдаеш пред тях, ако те няма? Как ще обясниш твоята гледна точка? Ами ако тя има основание? В "Панорама" гостите участват по начин, по който никой не може да те затапи в твое отсъствие. Този принцип има по-общ смисъл и можем да го приложим и към дигиталната агресия. Не трябва да ѝ даваме последната дума. 

Протестът в петък вечер пред телевизията и протестът срещу управляващите и главния прокурор един и същ протест ли са?

Бойко Василев: Протестът в петък вечер се организира от определена група, която, доколкото разбирам, има сложни отношения с други групи в протеста. Но към нея се присъединяват и още протестиращи. Емоциите кипват, започва състезание по активност и нещата излизат извън контрол. Мисля, че точно това е проблемът. Ако имаше обща воля и организация, все някой щеше да разбере колко контрапродуктивна е агресията. Протестът носи идеи и е важно те да излязат напред.

Представители на протестиращите търсили ли са диалог с Вас? Той възможен ли е и необходим ли е?

Бойко Василев: Получихме писмено заявление с искания за ефир. Това не е диалог, по-скоро прилича на намеса. И затова от името на екипа заявих в ефир, че ще продължим да правим предаването по единствения легитимен начин - като решаваме според професионалните принципи. Знаете, че това се нарича "редакционна независимост". Едно удовлетворено "заявление" днес отваря въпроса за още сто такива утре. Ефирът не ни е бащиния, че да го раздаваме като такса "спокойствие".

Как гледната точка на протестиращите, която без съмнение е обществено значима, присъства в "Панорама"?

Бойко Василев: Гледната точка на протестиращите присъства в предаването от първия ден по всички възможни начини - чрез гости в студиото, репортажи и преки включвания. Никога не сме имали и грам съмнение, че така трябва да бъде. Така постъпихме и при протестите през 2013-2014 година.

Смятате ли, че обществената телевизия трябва да съдейства за публичното разпознаване и налагане на лидери на протеста, каквото беше поведението на БНТ при протестите през 2013-2014 година?

Бойко Василев: Съгласен съм за "разпознаването", но имам съмнения за "налагането". То предполага изкуствен подбор на едни за сметка на други. Според мен медията трябва да показва лидерите на протеста и да търси истината за тях и техните намерения, но не да играе kingmaker, създател на крале. Не ме блазни журналистическата поза "аз те създадох", защото е самохвална, користна и в крайна сметка измамна. Самият протест създава лидерите; самото събитие ражда героите си. Не журналистите. Ще направим най-добрата услуга на обществото и даже на лидерите, ако им зададем критичните въпроси още сега. За да няма нужда след десетина години показно да се разочароваме от тях и да се правим на закъснели активни борци. Не знам защо се сетих за Тарас Булба: "Аз те създадох, аз и ще те убия". В тази фраза жестокостта идва от осъзнаването на безсилието.

Как се прави журналистика в ситуация на политическа криза при остро поляризиране на мненията? Политическият плурализъм продължава ли да бъде универсален журналистически стандарт, когато съществена част от обществото не се чувства политически представена?

Бойко Василев: Политическият плурализъм вече не е универсален журналистически стандарт. Бих казал, за съжаление, макар че напомням човек, който пише с химикалка до включен компютър. "Кълъмбия джърнализъм ривю" дори попита: "Какво идва, след като се освободим от обективността в журналистиката?". Видно е как социалните медии променят традиционните. Наричам това F-ефект, Фейсбук ефект. Журналистиката все повече следва ехо-балоните на социалните мрежи: захранва те с твоите пристрастия, дава ти още от същото. Фейсбук усилва партизанлъка, ирационалността, емоцията - и най-силната емоция, омразата. В мрежата тя се движи доста по-пъргаво от сърчицата, котенцата и къртичетата.

Всичко това променя нас, журналистите "от старата школа", които вярват в рациото, сухите факти, съмнението и стремежа към обективност и плурализъм. Вижте САЩ: там има медии само за републиканци и медии само за демократи. Ужасяващият дебат Тръмп-Байдън показа резултата: те вече дори не могат да си говорят. Вижте разговора за Би Би Си: все повече зрители искат да видят на екран "своите хора" и изпадат в тревога, когато виждат другите от другия балон.

Наблюдавам как "Панорама" предизвиква объркване с настояването си да показва различни гледни точки и да подхожда към тях еднакво критично. Някои зрители виждат в нея само това, което искат да видят. Направо не е за вярване как собствените ни очи ни лъжат, когато гледаме предубедено. Но това не е основание да се откажем от нашия формат, напротив. Пристрастието е легитимна журналистическа форма, върви в комплект с твърдост, яснота и личен психологически комфорт. Само че ние сме избрали друго. Заставаме в центъра на стадиона, където всички свиркат по нас. Към десните питаме отляво, към левите - отдясно; при това даваме възможност да се питат и помежду си. Съмняваме се, търсим, не си въобразяваме, че знаем всичко, държим на диалога. Както казва Бърнард Шоу, само истински джентълмен се захваща с абсолютно пропаднала кауза.

Как се отнасяте към опитите на протеста да въведе друг стандарт - който не застане открито срещу управляващите, става съучастник в престъпление?

Бойко Василев: Като към древна революционна тактика, не като към журналистически стандарт. Само че по мои впечатления в протеста има и много други мнения.

Имате ли страх, че в близко бъдеще според този стандарт може да се решават професионални и човешки съдби?

Бойко Василев: Боя се, че ще стане така, но не заради протеста. Не мисля, че който и да е протест може да зададе опасен стандарт на обществото. От всяко гражданско надигане то се учи на нещо - и съвсем скоро ще разберем на какво. Моите опасения идват по-скоро от новите медийни технологии, които в комбинация с корона-кризата ще разпалват все повече разделението и нетърпимостта. Дано ги балансира естественият човешки оптимизъм.

Виждате ли в 123-та интелектуалци, подкрепили в Отворено писмо исканията на протеста, страна в политическия дебат под знака на "Панорама"?

Бойко Василев: Виждам тези, а и други интелектуалци като събеседници в "Панорама". В крайна сметка ние журналистите сме това, което правим. Само това, което правим; всеки ден.

Подобно съдържание

Реклама