Бог да прости на поповете!

Преди около десетина дни бях поканен на публична дискусия по повод решението на Българската православна църква да заклейми процедурите по зачеване ин витро и сурогатното майчинство. И аз отидох. Бях специален гост, по дяволите. Естествено, че когато имаш повод да се почувстваш специален, детето и суетният глупак в теб взимат връх и отиваш даже накрай света!

Дискусията беше организирана от една известна клиника за ин витро. В нея нямаше да участват представители на противниковата страна, тоест на предизвикалата спора Българска православна църква. Брадати служители на култа нямаше да има. Само аз щях да съм там брадатият. Аз - брадатият служител на култа към незачитането на никакви култове.

Другите бяха жени от клиниката - сестри, лекарки и пациентки. Доста несиметрично, като помисли човек. И по презумпция аз трябваше да защитя позицията, че ин витро и сурогатното майчинство са добро нещо, а Църквата греши, като ги заклеймява. И аз, в края на краищата, бях именно на това мнение.

Лошо нещо ли е ин витро-то?

Черноризкото, храбро НЕ

Но тук искам да изложа не предразсъдъчното си, доморасло мнение (такова, каквото имаме всички по всички въпроси, преди да ни се е наложило сериозно да помислим върху тях). Тук ще изложа мъчителните си разсъждения и съмнения, които се породиха от момента, в който ми се наложи да вляза в този проблем и да го разгледам малко по-задълбочено.

Българската православна църква беше изразила ясно мнение на около двайсет страници, че се отнася силно резервирано към ин витро и към сурогатното майчинство. Към ин витро методите проявява по огромна и крайна милост снизхождение - и то в случаите, когато материалът за оплождането е от членовете на двойка, слючила брак. Но за сурогатното майчинство БПЦ беше непоколебима. Тя казваше: НЕ!

Ай, ай, ай, казах си аз, колко обичам това черноризко, храбро не! Обаче на срещата изведнъж разбрах, че изобщо и не искам ей така просто да започна да обвинявам църквата в тесногръдие! Виждайки, че в тази дискусия няма кой да защити църквата (а в защита на ин витро-то се бяха събрали около десетина жени и три телевизии), изведнъж на мен ми стана тягостно. Някак ми заприлича на заклеймяването на капитализма в часовете по научен комунизъм, които помнех от гимназията. В тези часове горкият капитализъм нямаше кой да го защити и ние, начело с бесните си учители, го псувахме и бичувахме до насита.

... и всички лица ужасно посърнаха

Затова аз, някак неусетно, се превърнах в защитник на каузата на църквата. Поне в началото реших да бъда на нейна страна. Просто заради симетрията. И първите ми думи бяха: Кажете, ин витро не е ли един изключително доходен бизнес? Жените бяха силно смутени.

... И не е ли в края на краищата (тук си дръжте шапките, консервативни дами и господа) натрапваното в обществото мнение, че единственият начин едно семейство да осмисли живота си, е да има деца... Не е ли това просто една реклама на методите ин витро? И на клиниките, които ги прилагат? Това вече съвсем втрещи жените.

Аз продължих: В края на краищата във всички времена децата са били благо и разкош. И необходимост, естествено. Не знам дали е точно така при положение, че светът се задушава от пренаселване. Но както и да е. Искам да кажа, че именно в момента, когато методите ин витро са вече създадени и добре разработени, тази идея - че да имаш деца е единственото важно нещо на света - страшно добре помага за рекламата на клиниките за ин витро. Така казах и всички лица ужасно посърнаха. Тук искам да повторя, че направих това, само за да не бъде оставена църквата без защита. Всъщност аз поздравявам клиниките ин витро и знам, че те спасяват много семейства от отчаянието на бездетността.

БПЦ: мракобесно учреждение?

И след това - за да угодя на организаторите - казах: А не е ли редно, вместо да се занимава със заклеймяване на ин витро и на разни други научни придобивки, с което само си навлича облика на някакво мракобесно, антипрогресивно учреждение, църквата да вземе и да се позанимава с кухни за гладуващите, приюти за бездомните и раздаване на дрехи за студуващите?

Да останем християни - въпреки църквата

Всъщност казах това най-вече, защото наистина го мисля. И всеки път, като го помисля, изпитвам ужасен гняв към тая ми ти БПЦ. И препоръчвам на всички, подръжници и противници, да помислят върху това. И после казах най-важното. Което е същността на моя размисъл.

Не е ли най-добре, казах аз, не да внимаваме да не разгневим Църквата, а да внимаваме НИЕ ДА НЕ СЕ разгневим на Църквата? След като я виждаме, че прави такива неща? Не е ли най-важно въпреки това, което прави църквата, ние да останем християни - добри, мили и смирени? Защото, казвам Ви, за християнина именно гневът е най-ужасен грях. Не е ли в такъв случай редно ние просто да проявим своето свещено простодушие? И да махнем с ръка, без да осъждаме никого?

Да махнем с ръка при вида на недомислиците на църквата. Да махнем с ръка знаете ли с кои думи на уста? Аз предлагам това да бъдат думите: Бог да прости на поповете. Както и на нас.