Богатството на българските просяци | Новини и анализи от България | DW | 13.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Богатството на българските просяци

Вместо да броим милионите от просия, нека осигурим един по-справедлив обществен порядък, в който да има по-малко изхвърлени от живота несретници. Уж го знаем, пък все "не ни се получава" в България, пише М. Иванова.

"МВР: Просията в България носи почти половин млн. лева на месец" - заглавие на всекидневник

В последните дни, вероятно провокирани от вече летните жеги, предстоящия отпускарски сезон и несвършващите дребнави политически препирни, се появяват какви ли не бомбастични и фрапиращи твърдения, сред които е и доста грубата сметка за печалбата на просещите в България, за организираните мрежи на просия, средищните градове на този "бизнес" и десетината му водещи "тартори".

Всеки ден от години извървявам по-често пеша и по-рядко с трамвай един и същи маршрут от Физико-математическия факултет на СУ в квартал „Лозенец” през площад „Журналист”, надолу до Канала и по ул. „Граф Игнатиев”, а след това и по „Раковски” до работното си място. Всеки ден от години виждам местата на клошарите, сборищата им, чувам ги за какво говорят, обикновено са пияни и крещят, и преминавам през кордони от просещи хора, броят им нараства с времето.

Различавам мнозина от несретниците, знам кой на коя спирка се качва в трамвая: агресивният акордеонист, некъпаният и опипващ жените слепец, усмихващата се жена с табелката от кашон и изписана с флумастер молба за помощ, продавачът на чорапи, младият баща с бебето и техните съшити с конци истории. Познавам лицата и местата на просяците по „Граф Игнатиев” чак до пресечката му с „Алабин”.

Просто на никой не му се занимава...

Всеки ден от години съм въвлечена в сюжета „социална нищета”, която води и до поредица от други нищети: избухвания на изнервени граждани, трудноовладяеми скандали, нарастваща агресия на обществени места. Давам си сметка, че мнозина сред възрастните, протегнали ръка за милостиня, го правят от глад и безизходност, а „организираните жертви”, най-вече майки с приспани бебета или невръстни ромски дечица, са различими с просто око.

Винаги съм се питала прави ли някой – МВР, Социалното министерство или пък нарочна държавна агенция – статистика за броя на просяците и бездомниците в София и големите градове, събира ли данни за това колко от тях са „впримчени” в мрежите на големи и печелещи от „дейността” им босове и защо не се предприемат нужните и правилни мерки за връщането и вграждането на несретниците обратно в социални общности.

Migranten Senioren Deutschland Armut

Най-силно засегнати от бедността са възрастни хора, които са останали сами

Все по-категоричен ми изглежда абсурдът в България да има толкова загиващи и обезлюдени села, необработваеми и пустеещи земи, и едновременно с това - толкова бездомни, неработещи, социално деградирали и просещи хора, като мнозина от тях са млади, в работоспособна възраст и изобщо не принадлежат към никакви малцинства. Сложно ли е да се направи връзката между двата тревожни проблема и те да се решат с последователни институционални и административни усилия – струва ми се, че не. Просто на никой не му се занимава.

Къде ни е справедливият обществен порядък?

Просията и несретата не са български патент. Естествено – големите градове привличат не само успеха, но и провала, гарите са места не само за пътуване, но и сборища на уседнали в деградацията си люде. Виждали сме го и на живо, и в един от знаменитите филми на Костурица. Чели сме го и в художествената, и в мемоарната литература. Луис Бунюел посвещава цяла глава на просяците в книгата си „Последен дъх”.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

Конкретният български живот обаче предполага и конкретни мерки за ограничаване на проблема: „изкърпване” на съвсем прокъсаните държавни и общински социални мрежи, съучастие в този проект и на Българската православна църква и неправителствени организации и сдружения. Но по-важни от подаянията, милостините и временните грижи, са образованието, работата и относително справедливият обществен порядък. Уж всички го знаем, пък не ни се получава в България – та сме седнали да броим милионите от просия…

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание