Богатирът Владимир | Новини и анализи от Европа | DW | 29.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Богатирът Владимир

Руският президент Владимир Путин обслужва един широко разпространен копнеж - копнежа по силния водач, твърди Бертхолд Колер в коментара си във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Германците открай време имат слабост към руските приказки. Писателят Отфрид Пройс навремето втъка героите и митовете от този приказен свят в своите чудесни истории за богатира Иван - селския син, който седем години спал на печката, преди да тръгне като богатир по света и накрая на стане цар. Дали това са само детински мечти? В Русия те се сбъднаха. След като пет години се спотайва и събира сили в Дрезден, Владимир Владимирович Путин от най-обикновен агент на КГБ изведнъж израсна до най-могъщия човек в Русия и се превърна в царя на 21-ви век. Богатирът Иван бе в състояние да вдигне до небето покрива на къщурката си. От богатира Владимир пък неговите привърженици както на Изток, така и на Запад очакват, че ще грабне на плещите си разлюляния свят и най-после ще го вкара в правия път.

Путин успя да убеди руснаците, че има сили за тази задача. На кон, на лов или като плувец, президентът, който обикаля природата гол до кръста, успя да преодолее хаоса и упадъка на елциновите години и да възстанови реда и сигурността в своята империя, като даде сигурност дори на западните инвеститори, чакащи на опашка пред вратата. Цената, която поиска срещу това, бе всички да се преклонят пред неговия режим на "контролирана демокрация". Руснаците платиха тази цена, защото Путин се погрижи /или поне допусна/ част от благосъстоянието, произхождащо главно от износа на петрол и газ, да достигне до широките слоеве от населението.

Разбирането на Запада

Но той се погрижи и за душевните терзания на "матушка Рус". С връщането на Крим и с дрънкането на оръжие Путин притъпи въображаемата болка, която мъчи Русия, откакто е изгубила колониалното си господство непосредствено отвъд своите граници. Той върна на руския народ усещането, че след годините на слабост отново се е разбудил като богатира Иван, който не се бои нито от вещици, нито от завистливи князе и ще постигне целта си: да завладее обетованата земя отвъд седем планини и да си осигури полагащото му се място в историята.

Berthold Kohler, Herausgeber der FAZ

Берхолд Колер

На Запад мнозина дори проявяват разбиране. Разбирането им извира от три източника. Първият, най-вече в Германия, е свързан с комплекса за вина, разположен във времето от Втората световна война чак до източното разширяване на НАТО: клетата, унижена, измамена и потъпкана Русия! Вторият източник е новият, не само политически антиамериканизъм, търсещ противотежест и отпор срещу онова, което се възприема като политическа, културна и технологическа американизация на съвременния свят. Третият източник /свързан с втория/ е стремежът да се намери алтернатива на "декадентните" и "изгубилите ориентация" западни общества. Към всичко това се добавя и копнежът по силния политически и духовен водач. Този копнеж го има дори в Германия, където - разбира се в рамките на съществуващите демократични структури - най-вече силните икономически водачи изискват същото от политиците.

"Той е най-добрият възможен вариант"

Ала мечтата за силна ръка стига още по-далеч. Путин с удоволствие я обслужва, а десните популисти и дори десните екстремисти не само го разбират, но дори го и боготворят. Нищо, че походът му в Украйна уж е насочен срещу фашизма, който надигал там ужасната си глава. Не всички обаче взимат за чиста монета една пропаганда, чиято единствена цел е да държи изкъсо руския народ.

Антифашистката легенда на Путин не пречи на Марин Льо Пен, например, публично да хвали стопанина на Кремъл. При това не само в знак на благодарност за руските пари, с които той изправи на крака Националния фронт във Франция. Путин, който настойчиво търси близост с православната църква, бе обявен от Марин Льо Пен за последния защитник на християнството в Европа. Неговата "отдаденост" прави силно впечатление и на изпадащите във все по-голяма изолация консерватори, които виждат /или искат да видят/ в негово лице последния кръстоносец, тръгнал на битка срещу заблудите на модерното време: гей бракове, джендър, Кончита Вурст.

Тъкмо заради тях Путин с радост навлича костюма на Свети Георги, който с копие и меч громи змея на упадъка. Удивителното е, че някои консерватори сякаш изобщо не забелязват как в своя кръстоносен поход Путин с желязна пета мачка тъкмо ценностите и принципите, върху които се гради собствената им ценностна система: свобода, самоопределение, върховенство на закона. Апологетите на Путин отляво и отдясно се опитват да омаловажат щетите, нанесени от него както вътре, така и извън Русия, с оправданието, че той е най-добрият възможен вариант, че всичко друго ще бъде много по-лошо. Тъжна диагноза на едно общество, което иначе претендира за морално превъзходство над Запада. От друга страна обаче - кой ли любител на приказките обръща внимание на такива противоречия, кой ли от тях би захвърлил вярата си, че богатирът Владимир ще се превърне в добър цар с една красива и мъдра Василиса до дясното си рамо и с един благодарен народ в нозете си?

Бертхолд Колер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

http://www.faz.net

Всички права запазени! © Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Редакцията препоръчва

Реклама