БНТ и БНР: който плаща, той поръчва и музиката? | Новини и анализи от България | DW | 08.07.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

БНТ и БНР: който плаща, той поръчва и музиката?

Моделът на обществено-правните медии в България ги превръща съзнателно в държавни. Новият медиен закон дава поредния шанс за откъсване на БНТ и БНР от задушаващата прегръдка на политиците. Маринела Липчева коментира:

Под ударите на зависимостите

Под ударите на зависимостите

"Хотели как лучше, но получилос как всегда!" Крилатата фраза на някогашния съветски ръководител Черномирдин има своя нестандартен превод в българската поговорка: "Преоблякъл се Илия, погледнал се - пак в тия". И двете се отнасят с пълна сила за всички досегашни опити за нов медиен закон в България. И двете издават цялата немощ, но в същото време и скритото задоволство от невъзможността да се промениш, от това да намъкнеш отпуснатото и оядено тяло на един пропит от корпоративни интереси закон в новата тясно скроена дреха на демократичните стандарти.

Symbolbild Wort der Woche Erbsenzähler

Едно за теб, едно за мен...

Брак по принуда

Творците на новия медиен закон имат поредния шанс да преобърнат нещата, ако успеят да променят съществуващия модел на обществени медии в България. Той е сбъркан по няколко причини и ги превръща съзнателно в държавни, а не в обществени институции.

В Германия, например, обществено-правните радио и телевизия имат задължения към обществото: да го информират всеобхватно с възможно най-широк спектър гледни точки. А това означава: качествени новини, добре подготвени журналистически разследвания, документални филми от цял свят, спортни състезания на живо и не на последно място - образователни програми. Колкото и надуто да звучи, целите им са в името на обществото - съхраняване на ценностната му система и развиване на интелектуалния му потенциал.

И точно защото изпълняват обществена, а не държавна, респективно правителствена поръчка, обществените медии са контролирани от създадени към тях органи, в които влизат представители на значими обществени организации, на религиозните общности и на политиката. И в Германия важи квотният прицип на представителство в тези органи, но за разлика от България квотите не са само политически, разпределени между парламент, президентство и правителство. В едно гражданско общество има и други институции, все пак...

Странно, че не този проблем за обществения контрол застана в центъра на все още неофицално стартиралата дискусия за новия медиен закон в България. Много по-важен се оказа въпросът дали БНТ и БНР могат да се обединят. Да, могат, сочи германският модел, но само ако се запази независимостта на редакциите и програмите една от друга и най-вече от политиката.

Wort der Woche Schlaumeier

Докога медиите ще гледат през очилата на политиката?

Новият стар лост на властта

Една от гаранциите за това е финансирането на обществено-правните медии. Задълженията, изпълнявани от тях по силата на обществената поръчка, струват пари, много пари! Вярно, в Англия парите за БиБиСи също идват от бюджета. Разликата между нея и България обаче може да бъде обяснена с онзи стар виц, в който попитали британския градинар защо е толкова свежа тревата му. "Нищо особено, отвърнал той, сееш и поливаш 200 години подред".

Точно затова навремето в младата германска федерална република се решава парите за обществено-правните медии да се събират от гражданите като такси за радио- и телевизионни приемници и в малка част - от реклама. Така обществената медия не виси на врата на държавния бюджет, определян от правителстото, но и то няма думата колко ще бъдат парите й тази година. Какъв лукс за журналистите и колко печално за онези, които продължават да гледат на обществено-правните медии като на лост на властта.

Автор: Маринела Липчева, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама