Близо 80 години след геноцида срещу ромите: ″Расизмът е дълбоко вкоренен и до днес″ | Новини и анализи от Европа | DW | 09.10.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Близо 80 години след геноцида срещу ромите: "Расизмът е дълбоко вкоренен и до днес"

Станислав Станкиевич е преживял геноцида над ромите по време на националсоциализма. "Студенината, която днес демонстрираме към страданието на другите, води човечеството към втори Холокост", предупреждава той.

Станислав Станкиевич е роден през 1943 г. в полското селце Доминов. Той е преживял геноцида над ромите по времето на националсоциализма и от 2004 г. е председател на Централния съвет на полските роми.

Редакцията препоръчва

Преживяванията от неговото детство са се отпечатали завинаги в съзнанието му, казва той в интервю за ДВ: "Всичко, което е преживяло семейството ми, е белязано от страх и от въпроса дали утре ще се събудим живи. Този страх от непознатото и чувството, че не можеш да се довериш на никого, както и съзнанието, че на нас гледат по-различно - като на нещо лошо, са ни преследвали винаги."

Едно парче хляб променя съдбата на семейството

От общо 108 души от семейството му оцеляват само осем. Работели са принудително в едно земеделско стопанство в Доминов, където са отглеждали зеленчуци и други храни за германците. Родителите на Станислав, неговите баба и дядо, чичо и леля също са работели там, след като са били задържани в гетото на Люблин, откъдето са изпращани да упражняват принудителен труд.

Един спомен за баща му се е запечатал дълбоко в съзнанието на Станислав Станкиевич: "Веднъж спрял работа за момент, за да изяде парче хляб, което бил скрил. Изневиделица се появило малко момче - синът на собственика на земята. Баща ми се уплашил, че детето ще го издаде, и му предложил да си поделят хляба. Но момчето отказало и избягало".

След тази случка бащата на Станислав живеел със страха, че ще бъде наказан. Но детето изглежда проявило съчувствие към него и разказало прочувствено на баща си как този човек, който очевидно нямал нищо, искал да подели късчето хляб с него. Оттогава детето редовно носело на баща му хляб и свинска мас, а веднъж седмично даже имало и мляко за семейството му. Станкиевич смята, че благодарение на това земевладелецът по-късно е отказал да изпълни искането на нацистите за депортирането на семейството в лагер.

Расизмът не е изкоренен и до днес

Но и след войната насилието и преследванията продължили: Станкиевич разказва за нападения в ромските квартали, опожарени къщи и прояви на агресия. А случващото се днес той определя като драматично: "През 21 век трагедията на Холокоста и причините за нея все повече изпадат в забвение. Това наше невежество и студенината, която демонстрираме към страданието на другите хора, води човечеството към втори Холокост, към нов ад на Земята, след като някои хора живеят с убеждението, че превъзхождат останалите".

Точно заради това имаме нужда да се говори за тези проблеми. Ромите трябва да бъдат възприемане като част от обществото, а не подлагани на сегрегация. "В крайна смета ромите са граждани на своите държави. И да ги игнорираш е равносилно на това отричаш историята на собствените ти съграждани и сънародници. Това води до социално напрежение и възпрепятства положителното развитие", казва Станкиевич.

Полаганите от него усилия срещу забравата се подкрепят активно от организацията "International Holocaust Remembrance Alliance" (IHRA). В тази връзка нейната ръководителка д-р Катрин Майер подчертава нуждата от активни действия на обществото и политиците в тази връзка: "Все още нямаме съзнание за извършения геноцид над ромите". Именно отричането на този геноцид доведе и до предразсъдъците и дискриминационното отношение, на което са подложени и днес много роми", посочва тя.

В нощта на втори срещу трети август 1944 година хиляди синти и роми са убити в Аушвиц.

В нощта на втори срещу трети август 1944 година хиляди синти и роми са убити в Аушвиц.

В тази връзка тя говори и за расизма срещу ромите, който съществува от векове и продължава да е дълбоко вкоренен в обществата и днес. "Виждаме прояви на екстремно насилие и убийства. Не бива да забравяме, че сред жертвите на нападението в Ханау миналата година имаше и роми", казва Майер.

Учениците трябва да знаят за геноцида над ромите

Една от причините за това насилие днес тя вижда в поведението на някои дяснорадикални партии: "Историята ни учи какво може да се случи когато тези радикални идеологии превземат масовото съзнание. Виждаме как тези партии отричат Холокоста, антисемитизма и антициганизма", казва представителката на IHRA.

Тя е на мнението, че училището може да направи много в битката срещу забравата и че геноцидът над ромите трябва за залегне в учебната програма. В тази връзка от IHRA вече да разработили препоръки, които могат да послужат като практически инструмент за преподавателите и учениците.