′′Благодетелите′′ на Куба | Новини и анализи по международни теми | DW | 26.07.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

''Благодетелите'' на Куба

Първо Путин, а след това и Си Цзинпин - Русия и Китай задълбочават отношенията си с Куба. Двете големи държави обаче са далеч от мисълта да правят подаръци - те искат да печелят и да разширят влиянието си в региона.

Китайският президент Си Цзинпин посети неотдавна Куба - и то не само столицата Хавана, а и "героичния" Сантяго де Куба, където на 26 юли 1953 година избухна кубинската революция. Си Цзинпин обаче изобщо не отбеляза годишнината от кубинската революция, причината за посещението му бе доста по-прозаична - Китай иска да участва в разширяването на пристанището в Сантяго де Куба.

Социалистическото братство вече не играе никаква роля в китайската външна политика - става дума за суровини, търговия и геополитическо влияние. Както, впрочем, подхожда съвсем не само Китай. Съветският съюз в продължение на години подкрепяше Куба, но покрай разпада на Варшавския договор, колабира и кубинската външната търговия. В края на 90-те години пък ролята на платежоспособна опора бе поета от ръководената от Уго Чавес Венецуела, но междувременно самата тя е зависима от външна помощ.

Т.е. пътят за нови "меценати" е чист. Куба, която е една от най-бедните страни в региона, има спешна нужда от външни инвестиции. По официални данни, средната заплата на един държавен служител възлиза на 15 евро. 90 процента от трудоспособното население работи в държавния сектор. Безработицата расте, има проблеми в снабдяването с хранителни продукти, а прогнозата за стопанския ръст през 2014 година е доста скромна - 1,4 процента. Валутните постъпления са главно на базата на износа на захар, тютюн и "медицински услуги"- лекари, които режимът изпраща в чужбина. Плахите реформи, инициирани от новия президент Раул Кастро, до момента не дават почти никакав резултат.

Русия се завръща

"Нищо чудно", казва икономистът Елиас Амор. "Реформите са само прах в очите. Режимът на Кастро иска да печели време, докато се появи някой нов "меценат", или поне източник на пари, който да осигури благосъстояние", казва той. По време на визитата си преди две седмици руският президент Владимир Путин на бърза ръка опрости 90 процента от дълговете на Куба или 26 милиарда евро. Според Елиас Амор обаче това е само символичен акт, тъй като Куба никога не е възприемала Русия като кредитор и от десетилетия не е плащала вноските си по заемите.

Putin in Kuba Fidel Castro

Владимир Путин бе в Куба само преди две седмици

Чрез активното си присъствие в Куба, Русия иска да дразни САЩ, смята политологът Гюнтер Майхолд. Кубинският адвокат и критик на режима Гомес Манцано споделя това мнение. "Русия разчита на неограничената подкрепа на Кастро срещу САЩ и Запада. И сметките ѝ излизат. Куба е изцяло на страната на Москва относно анексията на Крим и украинската криза", казва той.

Куба обаче не може да изхранва населението си само с антиамериканските си обвързаности. И продължава да търси инвеститори. Последните 2,6 милиарда евро, които Куба дължи на Русия, трябва да бъдат използвани за инфраструктурни проекти на острова. Но времената на подаръците отминаха - Куба трябва сама да набави тези пари. Русия и Китай се изявяват по-скоро като инвеститори, отколкото като благодетели.

Големите планове на Бразилия и Китай

"Китайците са твърде прагматични, за да финансират властта на Кастро без нещо в замяна", убеден е Гомес Манцано, според когото Китай залага по-скоро на бъдещото отваряне не страната в икономически план. В крайбрежието на Куба има 20 милиарда тона петролни залежи. Международни петролни концерни от Испания, Норвегия и Малайзия вече са започнали пробни сондажи. Към тях се присъединяват Китай, Русия и Бразилия. Въпреки това засега Куба не може да покрива и собственото си потребление.

Бразилия вече изгражда огромно пристанище в близост да Хавана на стойност 700 милиона евро. Китай пък влага десетократно повече в строежа на рафинерия. При посещението си в Куба Си Цзинпин обяви и нови инвестиции за разширяването на пристанището в Сантяго де Куба и за някои по-малки проекти. "Като голяма търговска сила, Китай се интересува от нови пристанища, където корабите ще могат да бъдат разтоварвани и товарени с нови стоки без да акостират в американски пристанища", казва политологът Майхолд. Гомес Манзано отива още по-далеч. "Вероятно китайците се надяват в края на мандата си президентът Обама да отмени ембаргото. Тогава те ще могат да правят изгоден бизнес с Куба."

Очертава ли се и историческо сближаване със САЩ?

Търговското ембарго съществува от над 50 години и забранява търговията на американски фирми с Куба. Но явно няма да продължи вечно. "Кубинците искат да установят отношения със САЩ, не искат повече да минават за сателит на Москва", смята Майхолд.

Kuba Wirtschaft Sonderwirtschaftszone Mariel Hafen

Китай би искал да разчита на кубинските пристанища

Отмяната на ембаргото е опция и за американския президент Обама, който вече смекчи някои от санкциите. През 2012 година делегация на американския Конгрес посети Куба. А по време на траурната церемония за Нелсън Мандела, Барак Обама и Раул Кастро си подадоха ръце. Кастро заявил, че сближаването с Америка било възможно, но кубинската система оставала неприкосновена.

Така Раул Кастро потвърждава и наблюденията на Гомес Манцано. "В Куба има промени, но в най-добрия случай това са "реформички" в икономически план. Изобщо не става дума за истинско отваряне на страната към света. А на хоризонта нов меценат не се задава", заключава той.

Редакцията препоръчва