Битката на Меркел за Европа | Новини и анализи от Европа | DW | 13.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Битката на Меркел за Европа

Обвиняват германската канцлерка Меркел, че се бои да поема рискове и дори че не е истинска европейка. Усилията за постигане на примирие в Източна Украйна показаха обаче точно обратното, твърди Кай-Александър Шолц.

default

Канцлерката Ангела Меркел с Франсоа Оланд в Минск

"Минск 2" не беше еднолично действие на Германия, а съвместна германско-френска инициатива. Това заздравява така важната за единството на Европа ос Берлин-Париж, на която през последните години като че ли липсваха силни импулси. Един такъв импулс беше съвместната инициатива на двамата външни министри и техния полски колега преди около година в Киев. Кризата в Украйна показа, че Берлин и Париж са единни - Германия и Франция подкрепят дипломатическите усилия и политиката на санкции и са твърдо против доставките на оръжие за Киев.

В Париж знаят добре, че германската канцлерка е най-важният събеседник в Европа на руския президент Владимир Путин. Ангела Меркел се чува редовно с него по телефона и ползва набрания от контактите дълъг опит. Затова и инициативата е на нейна страна. След маратона от преговори в Минск френският президент Франсоа Оланд подчерта водещата роля на германската канцлерка в дипломатическите усилия, като не пропусна да отбележи и това, че Франция и Германия се допълват взаимно. Подобен външнополитически импулс е повече от добре дошъл за Париж, който в момента се бори с тежки икономически и политически проблеми.

От дипломатическите усилия за Украйна печели обаче и Берлин, който не може да бъде упрекван в еднолични действия, тъй като Париж също участва активно в този процес. В тази връзка все по-често се чуват оценки, че Меркел не е неутрален посредник в украинската криза, а защитава интересите на Европа.

"Канцлерка на света"

Меркел се опитва да съхрани единството на Европа. Тази нейна роля се оценява високо, особено от източноевропейските държави, които в контекста на кризата в Украйна се чувстват застрашени от Русия. В същото време обаче южноевропейците я познават и като неотстъпчив привърженик на политиката на строги икономии, с което Меркел си печели и много противници. В Германия я признават за външнополитическа величина. Полу на шега, полусериозно някои виждат в нея дори "спасителката на света", а преди последните разговори в Минск булевардното издание "Билд" излезе със заглавие "Меркел - канцлерката на света".

Сред силните страни на Меркел e и нейната издръжливост. За една седмица тя измина разстоянието от 20 хиляди километра по маршрута Киев-Берлин-Москва-Берлин-Мюнхен-Вашингтон-Отава-Берлин-Минск, при това без почивка. Свикналите на прилежност и трудолюбие германци ценят високо усилията на своята канцлерка около последния маратон от преговори в столицата на Беларус. И никой не може да я упрекне, че не е опитала всичко за прекратяване на кръвопролитията в Украйна. Точно такова послание излъчи самата тя след 16 часа разговори с Путин и Порошенко: "Имаме лъч на надежда. Разбира се, че има още много препятствия пред нас, но при всички положения постигнатото ни дава повече надежда, отколкото ако не бяхме предприели тази инициатива. В този смисъл тя напълно си заслужаваше усилията", заяви германската канцлерка след разговорите в Минск.

Германците от опит знаят, че в тежки ситуации Меркел винаги се показва в отлична форма. Макар понякога да не успява да скрие умората си, на международната политическа сцена тя се чувства отлично - и през деня, и през нощта. Включително поради това напоследък в Германия мнозина си представят, че един ден Меркел може да бъде избрана и за генерален секретар на ООН.

Kommentarfoto Kay-Alexander Scholz Hauptstadtstudio

Кай-Александър Шолц

Защитничка на Европа

Никой не оспорва водещата роля на Меркел в европейската външна политика. Дали тя се справя добре, това е друг въпрос. Сигурно мнозина се питат, дали Меркел не изчака прекалено дълго преди да тръгнат първите спасителни траншове за Гърция - още преди дълговата криза да се прехвърли и върху други страни по южната периферия на Европа? Не изчака ли Меркел прекалено дълго и около кризата в Украйна, залагайки основно на дипломацията и санкциите, докато в същото време Русия печелеше военни успехи? Не допринесе ли в най-голяма степен именно наложената от Берлин политика на икономии в Гърция за възхода на евроскептичните партии и популистите в Европа? Никой не знае истинските отговори на тези въпроси от типа "А какво ли щеше да стане, ако...?".

Ако няма кой друг да се заеме, тогава работата обикновено остава за германците. Поне това показва опитът на Меркел - например около кризата в Гърция, когато дълго време ЕС не знаеше какво да прави. Тогава Меркел запълни вакуума, оставен от Европейската комисия. Германската канцлерка обаче трябва да се съобразява с един силен задкулисен играч - САЩ. Около кризата в Украйна, например, президентът Барак Обама е подложен на силен вътрешнополитически натиск за доставяне на оръжие за Киев. И ако в Минск не беше постигнато споразумение за примирие, нищо не можеше да спре американските оръжейни доставки за Украйна. В Берлин обаче се чуват и оценки за това, че Вашингтон е прекалено далеч от пожара в Украйна. Меркел се опитва да предотврати военната ескалация на конфликта, защото вярва, че не това е начинът да реши уравнението. В действията си тя се ръководи от интересите на Европа, към които се числи и трансатлантическото сътрудничество. В украинската криза Меркел пое решителната инициатива. Защото в крайна сметка става въпрос за най-същностното за Европа.

Редакцията препоръчва