Битката за остатъците от КТБ | Новини и анализи от България | DW | 02.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Битката за остатъците от КТБ

Година след като фалира КТБ, синдиците се опитват да сложат ръка върху мрежата от фирми на банката. Битката за тях е ожесточена. Ето какво пише по този повод Маркус Бернат в австрийския вестник "Дер Щандарт".

Международният арбитражен съд на Световната банка във Вашингтон заведе ново дело срещу България. Този път обаче ищец не е австрийският енергиен концерн EVN, а държавният фонд на султаната Оман. Шейховете от Персийския залив смятат, че са ощетени с най-малко 150 милиона евро. Толкова е била стойността на техния дял в КТБ, преди тя да фалира. Една година след отнемането на лиценза на банката, най-голямата финансова афера в България от банковия колапс през 1996 година насам, все още остава неразнищена. А 150-те милиона на оманския държавен фонд са почти незначителна сума на фона на досега известните "пробойни" в касите на КТБ. Банковите надзорници са открили непокрити задължения за над два милиарда евро. Българските власти все още пазят в тайна изготвения през септември доклад на нюйоркската консултантска фирма Alix Partners.

Мрежата от фирми на КТБ

В момента тече битка за остатъците от КТБ. Двамата държавни синдици Росен Ангелчев и Лазар Илиев претърсват фирмената джунгла, за да съберат онези пари, които фалитът на банката стовари върху плещите на българските данъкоплатци. Правителството беше принудено да тегли заем от близо един милиард евро, за да изплати на вложителите в КТБ държавно гарантираните влогове до 100 000 евро. Парите в държавния фонд за гарантиране на влоговете нямаше да стигнат за всички. Притежаваните от банката дялове в собствеността на мобилния оператор Виваком, дистрибутора на горива "Петрол", различни оръжейни фирми, винарски изби и недвижими имоти събудиха апетитите на безбройните противници на Цветан Василев. Самият банкер, който от година и половина се намира в Белград, очевидно също се опитва да измъкне изпод носа на синдиците тези фирми, изваждайки ги от масата на несъстоятелността.

Protest gegen die Corporate Bank KTB in Sofia, Bulgarien

Протести на вложители на КТБ

Обявеното от руската банка ВТБ намерение да продаде мобилния оператор Виваком се тълкува от мнозина като шахматен ход на Цветан Василев. Посветени в делата на банката източници в София твърдят, че зад дяловете на ВТБ във Виваком, както и в КТБ, стои самият Василев. С помощта на цесии (прехвърлянето на вземане върху нов кредитор – б.ред.) се предприемали стъпки за бързото опрощаване на дълговете на фирми към фалиралата КТБ. За това се грижели представителите на Василев в България.

Сайтът за разследваща журналистика Биволъ първи съобщи, че ловешкият бизнесмен Гриша Ганчев, който е шеф на Петрол и Литекс моторс, е сключил сделки за цесия с крупни вложители в КТБ. Те оттеглили исканията си към банката, в замяна на което били получили уверение, че по-късно ще си вземат обратно поне част от вложенията.

Вратички в закона

Цесиите не са непременно незаконни – това се отнася поне за времето между 20 юни 2014, когато БНБ пое надзор над КТБ, и 6 ноември 2014, когато фалитът на КТБ беше обявен със задна дата. Промяната на закона за банковите фалити, направена след аферата с КТБ, дава на синдиците големи възможности да обжалват, казва адвокатът Александър Ангелов. Според него, обемът на цесиите в КТБ възлиза на около 407 милиона евро.

Цветан Василев е въртял парите в кръг - отпускал е милионни кредити на шофьори, секретарки, охранители на банката, без да иска от тях сериозни гаранции. Преминавайки през различни офшорни фирми, сумите после са се връщали обратно у Василев и неговите бизнес-партньори. Това беше установено от парламентарната анкетна комисия.

Парите после са били използвани за нови инвестиции, които да покажат колко солидно е финансовото положение на банката. КТБ изплащаше най-високите лихви в страната, а Василев се превърна в един от най-крупните инвеститори. Но финансовата въртележка е трябвало да се върти все по-бързо, за да се утоляват все по-големите потребности от свеж капитал на банката. Докато не се стигна до окончателния срив през лятото на 2014 година.

„Всички искат пари”

Едва ли Цветан Василев е могъл сам да поддържа цялата тази система. Политици, банков надзор, правосъдие и одит или са участвали в схемите, или най-малкото са си затваряли очите.

Zvetan Vassilev

Цветан Василев от година и половина е в Белград

"Всички партии идват при мене и искат пари", казва Василев в едно интервю по време на предизборната борба за парламентарните избори през пролетта на 2013 година. В интервюто той споменава управляващата партия ГЕРБ, социалистите и ДПС. Редица български държавни фирми, предимно от енергийния сектор, държаха своите пари в КТБ. Малко вероятно е това да е ставало без подкрепата на политиката.

През април българското правосъдие заведе дело срещу трима сътрудници на консултантската фирма KPMG по обвинение в манипулирани одиторски доклади за КТБ за периода 2009-2013 година. Консултантската фирма KPMG беше осъдена да плати 51 000 евро глоба, но запази лиценза си за България. Бяха повдигнати обвинения и срещу двама зам.-директори на Централната банка. Директорът на БНБ Иван Искров подаде оставка в края на юни под натиска на обществеността и политиката. Искров управляваше БНБ от 2003 – в същата година Цветан Василев стана мажоритарен собственик на КТБ. Миналата седмица МВФ публикува доклад, в който посочва някои пропуски в банковия надзор на БНБ. А Цветан Василев отхвърля всички обвинения за злоупотреби и подкупи. Сред адвокатските среди в София се говори, че разследването срещу банкера може да продължи още година и половина.