Бисмарк и Германия, Германия и Бисмарк | Новини и анализи от Европа | DW | 01.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Бисмарк и Германия, Германия и Бисмарк

„Железен канцлер”, идеолог на Райха, прагматик и баща на социалната политика – 200 години след рождението на Бисмарк истините и митовете за него са преплетени и противоречиви.

default

Прокламиране на обединението на Германия (18 януари 1871 г.) - картина

Коментаторът на ФАЦ Роберт Блазиус ни въвежда в една дълголетна и сложна германска дискусия:

През 2015 отбелязваме няколко значими исторически дати. На 8-ми май – 70-годишнината от края на войната в Европа, а на 3-ти октомври – 25-годишнината от присъединяването на ГДР към Федералната република. Важен обаче е и 1-ви април: на този ден преди 200 години е роден „същинският прусак и основател на Райха” Ото фон Бисмарк. Преди 125 години, на 29-ти март 1890, Бисмарк напуска Берлин, принуден от Вилхелм Втори да подаде оставка.

През следващите осем години бившият канцлер крее в околностите на Хамбург, но и работи над собственото си митологизиране. Бисмарк особено държи на славата си като „канцлер-миротворец”. Дори войните срещу Дания, Австрия и Франция, които той използва, за да мобилизира националното движение, му били наложени насила, твърди той. Погребан е, според последната си воля, в нарочен мавзолей, който привлича безброй поклонници. Истинският Бисмарк, който е преследвал социалисти, католици, либерали и поляци като „врагове на Райха”, който е присъединил Елзас и Лотарингия и превърнал Франция в „заклет враг” на Германия, постепенно отстъпва в сянката на железния, непогрешим държавник, когото всички тачат като гигант и свръхчовек. В страната бързо се издигат стотици „Бисмаркови колони”, стотици улици са наречени на негово име.

Deutschland Reichskanzler Otto von Bismarck

Ото фон Бисмарк (1815 - 1898)

Култът и митът

Култът към Бисмарк надживява дори военното поражение през 1918 и залеза на империята. Привържениците на републиката хвалят усета му за реална политика. Неговият биограф Емил Лудвиг пише, че в края на войната „величията бягат от Германия”, докато народът остава и спасява „делото на Бисмарк”. Противниците на републиката пък чакат „новия Бисмарк”, надяват се да дойде някакъв „спасител” – и Хитлер умело се възползва от това. Диктаторът посещава само веднъж мавзолея на Бисмарк – в началото на 1939 година, преди спускането на вода на бойния кораб „Бисмарк”. И после заявява, че „сред първопроходниците на новия Райх се издига един самотен гигант – Бисмарк.”

Хитлер яхва вълнáта на очакването да се появи нов гений, отприщена от мита за Бисмарк. Но докато самият Бисмарк – независимо от дрънкането на шпори и на оръжие – по същество си остава цивилен човек, който държи политиката да командва военните, проваленият художник Хитлер се самоизмисля като гениален държавник и пълководец. Хитлер от самото начало се опитва да крачи в стъпките на Фридрих Велики, а не на Бисмарк. Въпреки това обаче след 1945 година първият канцлер на германския Райх е набеден като съучастник в гигантските престъпления срещу човечеството, извършени от австриеца Хитлер. Това важи най-вече за ГДР, където Валтер Улбрихт дори нарежда да съборят замъка в Шьонхаузен, родно място на Бисмарк.

Bildergalerie Bismarck Denkmäler

Паметник на Бисмарк в Хамбург

По същото време младата Бонска република предявява едностранни претенции към наследството на Бисмарк. Въпреки това на церемонията в Бундестага по случай 150-ия му рожден ден тогавашният канцлер Ерхард ясно заявява, че „Федералната република е далеч от мисълта да обвързва своето желание за обединяване на Германия с идеите на Бисмарк за Райха”.

"Архитектът на германската държава"

Когато в хода на годините ГДР постепенно получава по-широко международно признание, темата за националното единство на германците отстъпва на заден план, още повече, че мнозина вече я смятат за антиевропейска. Това положение рязко се променя след революцията в ГДР през 1989 и краха на комунистическия режим. В онзи момент Хелмут Кол показва качества, които са сравними с Бисмарковите, твърди историкът Ханс-Петер Шварц. И двамата „не тръбят, че са основали, респективно – обединили, германската национална държава, която освен това през 1989 година окончателно изгубва източните си части”. През 1997 година, когато Кол все още е канцлер, е основана Фондацията „Ото фон Бисмарк” в чест на „архитекта на германската държава” и „бащата на социалната политика”. Когато обаче тази фондация тържествено отбелязва стогодишнината от смъртта на Бисмарк, Хелмут Кол умишлено остава настрана.

Bismarck Pfeife rauchend

Рисунка на Бисмарк с лула

"Политиката е изкуство на възможното"

На своя 200. рожден ден Бисмарк се завръща в центъра на Берлин. В Германския исторически музей се провежда тържествена церемония – с приветствен адрес от германския президент и слово на Волфганг Шойбле, който навремето договори Обединението с Източен Берлин. Като финансов министър днес Шойбле стопанисва именно ресора, който издава паметна пощенска марка и паметна монета от 10 евро „200 години от рождението на Ото фон Бисмарк”. На монетата е гравирана следната мисъл на Бисмарк: „Политиката е изкуство на възможното.” За Бисмарк управлението на държавата изисква не да си гениален, а да имаш правилна оценка и прагматизъм. И в този смисъл ще бъде най-добре да престанем да инструментализираме самия Бисмарк и да го освободм от бремето на лаврите, още повече, че митът за основаването на Райха по някаква „Божа промисъл” вече е дискредитиран. През 1871 възниква Германският Райх, през 1938 - Великогерманският Райх, тъй че думата „Германия” за пръв път се появява в името на държавата едва с възникването на Федерална република Германия. И именно в този смисъл Бисмарк е основател на националната германска държава, която се обедини през 1990 година.

Райнер Блазиус, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main

Редакцията препоръчва

Реклама