Бисери от социалистическия печат: какво написаха на днешния ден преди 30 години | Новини и анализи от Европа | DW | 11.11.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Бисери от социалистическия печат: какво написаха на днешния ден преди 30 години

В румънските вестници няма нито дума за падането на Берлинската стена. Българските издания информират пестеливо, без особен ентусиазъм. Някои от текстовете драстично се разминават с реалността. Ето цитати:

Вестник Работническо дело в броя си от 11 ноември 1989 г.

Вестник "Работническо дело" в броя си от 11 ноември 1989 г.

Ако човек чете румънските вестници от 11 ноември 1989, може да остане с впечатлението, че в света не се е случило нищо извънредно - с изключение на "забележителния доклад на другаря Николае Чаушеску на разширеното пленарно заседание на Централния комитет на Румънската комунистическа партия", както пише партийният орган "Scinteia" ("Искра").

Румънските вестници на 11 ноември 1989 хвалят брилянтната реч на Николае Чаушеску. За падането на Стената няма и дума.

Румънските вестници на 11 ноември 1989 хвалят "брилянтната реч" на Николае Чаушеску. За падането на Стената няма и дума.

Там се хвали румънският държавен и партиен ръководител за "брилянтната програма за труд и за революционната борба на целия народ", както и за "отличното изпълнение на икономическите задачи". Това, което се случва в тези дни на 1 500 км северозападно от Букурещ, в разделения Берлин, не се споменава с нито една дума. За сметка на това социализмът е определен като "път на свободното, независимо развитие на народите".

България: радостта е умерена

И в България радостта от падането на Стената е умерена: вестник "Работническо дело", печатният орган на Българската комунистическа партия, отделя внимание само на тридневния пленум на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и изброява членове на Централния комитет, които са били освободени по "дисциплинарни причини".

В броя от 10 ноември 1989-та година се споменава за новите правила за пътуване между двете чести на Германия, но авторът на текста изрично цитира думите на члена на Политбюро Гюнтер Шабовски: с това, че "стената" вече е проходима, но това не означавало, че тя ще бъде премахната. Думата "стена" е поставена в кавички, като че ли никога не е съществувала, или е била подвеждащо понятие.  За социалистическото партийно ръководство Стената е "защитен вал".

Коментар на Драгомир Драганов във в. Труд - 14 ноември 1989 г.

Коментар на Драгомир Драганов във в. "Труд" - 14 ноември 1989 г.

Кратък коментар за събитията в Берлин публикува на 14 ноември 1989 година вестник "Труд" - печатният орган на профсъюзите. Авторът Драгомир Драганов предрича, че „оттук нататък ще се говори много повече за разделението, отколкото досега".  И наистина: днес - 30 години след падането на Стената - в Германия продължава да се говори за различията между Източна и Западна Германия. По-нататък авторът пише: "В ГДР бяха постигнати значителни социални придобивки, които сега (т.е. след падането на Стената) не бива да се изоставят".

Радост в Хърватия и в Полша

В Хърватия пресата е направо еуфорична. Най-тиражният вестник "Вечерни лист" разказва на цели четири страници за събитията в Берлин. Снимката на един мъж, застанал на Стената с чук в ръка, гласи: "Като че ли в тези удари с чук се крие целият гняв, натрупан в годините, прекарани отвъд Стената". Вестникът отбелязва и това, че  Берлин цари "карнавално настроение". С леко саркастичен тон "Вечерни лист" цитира бившия държавен ръководител Ерих Хонекер, който едва в началото на 1989 година казал, че Стената ще продължи да стои и след сто години.

Zeitung: Vecernji list zum Mauerfall

"Вечерни лист" от 11 ноември 1989 г.

Друга статия в същия брой твърди, че Кремъл предварително е знаел за събитията, тъй като заместникът на Хонекер - Егон Кренц, се е срещал с Михаил Горбачов в началото на ноември и сигурно го е запознал с плановете си. В броя си от 10 ноември 1989-та хърватският вестник не допуска, че може да става дума за спонтанен и  непредвидим обрат в политическите събития.

Незабавни реакции в Полша и в Съветския съюз

Полската "Газета виборча" излиза със заглавието "Европа без стена" и пише "Никой не знае какви последствия ще има фактическото премахване на Берлинската стена. Въпреки това: вече се случи нещо необратимо: вече не се стреля по хора. В Берлин, в сърцето на Европа, в битката на свободата срещу телените заграждения, победи свободата".

"Граничните служители само наблюдаваха как множеството хора се качват по Стената и сядат върху нея - на Стената, където всяка година бяха убивани много хора, направили опит за бягство", описва събитията унгарският вестник "Nepszava" ("Народен глас"). "Берлин празнува", пише вестник "Nepszabadsag" ("Народна свобода") и в своята статия от Берлин нарича Стената "Символ на миналото".

И пресата в Съветския съюз отбелязва актуалните събития в Берлин. Вестник "Известия" пише още на 10 ноември 1989 за "драматичните дни" в ГДР. Подробна информация има и за речта на Егон Кренц и за новите правила за пътуване в чужбина.

"Нойес Дойчланд" за събитията в ГДР

Вестниците от онези паметни дни

Вестниците от онези паметни дни

А как изглеждат нещата в самата ГДР? Там пресата се опитва да омаловажи събитията и дори да ги представи в лъжлива светлина. За актуалната ситуация виновен бил Западът, пише вестник "Нойес Дойчланд", централният орган на Германската единна социалистическа партия. Той цитира Руди Митаг, заместник-министъра на държавната сигурност, който говори за "неприкрита намеса на политици и медии от ФРГ в нашите работи".

Редакцията препоръчва

"Техните арогантни и реваншистки искания допринасят значително за изострянето и нажежаването на ситуацията у нас". Вестникът цитира и слово на говорителя на съветското външно министерство Генадий Герасимов, че границата не е изчезнала, макар някои западни коментари да се опитват да създадат тази представа. Герасимов припомня думите на Егон Кренц, че държавната граница на ГДР не е създадена, за да възпрепятства контактите между хората.

Вместо да пише за събитията около Стената, "Нойес Дойчланд" се фокусира върху срещата между Йоханес Рау, тогава заместник-председател на Германската социалдемократическа партия ( ГСДП) и министър-председател на провинция Северен Рейн-Вестфалия, и Егон Кренц, в която генералният секретар на ГЕСП информира своя западногермански колега за "последователните стъпки за обновяване в политиката, икономиката и обществото". Целта била да се постигне обновление, което да отговаря на интересите и потребностите на народа - социализмът трябвало да стане по-привлекателен за всеки гражданин.

Членът на Централния комитет Курт Хагер все пак е цитиран със следните самокритични думи: "Трябва да кажа и това, че явно много съм се отдалечил  от фактическия, от реалния делничен живот, от онова, което се случва в предприятията или в магазините". Вестникът представя събитията около Стената единствено с една малка снимка и със заглавието "Оживление по граничните пунктове". Думата е дадена и на някои обикновени хора от улицата: "Страхотно нещо! Тази вечер пак ще се върнем обратно", казва един минувач. Друг отговаря: "Улиците не изглеждат по-различно от тези в Източен Берлин. Да - магазините са по-пъстри, асортиментът е впечатляващ, но у дома съм си от другата страна. Там е работата ми, имам хубаво жилище, както и място в детската градина за Никол".

******

Вижте и това видео на ДВ:

 

Вижте видеото 02:06

Изтокът още не е наваксал изоставането си

Аудио и видео по темата

Реклама