1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Indien Samenbank von Sahaja Organics, Bangalore Karnataka
Снимка: Oliver Ristau

Биоземеделието - добрата алтернатива за Индия

Оливер Ристау
27 май 2019

Все още търсенето на биопродукти в Индия е слабо, но все повече индийски фермери откриват биоземеделието, което им осигурява по-високи и по-стабилни доходи. А някои вече мислят и за износ на продукцията си.

https://p.dw.com/p/3JCMj

Ракаш Чинапа се радва на своята жълта био-леща. Той я смята за нещо особено. По-рано дребният фермер от Кодалипура в индийския щат Карнатака отглеждал само люти чушки. Сега е разширил асортимента с нови култури: леща, боб, копър, кориандър.

"Отглеждам само биопродукти", казва гордо 43-годишният зеленчукопроизводител. Едно кооператив от Бангалор изкупува продукцията му. Той работи с още около 40 селски стопани от околността, чиято продукция заминава за отдалечената на 40 километра метрополия.

Земеделието - важен икономически фактор

Ракаш Чинапа разказва как е решил да премине към биопроизводство. С подкрепата на германското Министерство за икономическо сътрудничество и банка KfW в Индия се осъществява проект за въвеждането на устойчиви модели на развитие в индийското селско стопанство. Изпълнител на проекта е индийската Национална земеделска банка NABARD. 

От KfW посочват, че е много важно да има алтернативи в една страна, чийто аграрен сектор произвежда 17 процента от БВП и осигурява - пряко или косвено - поминъка на две трети от населението. Освен това индийското селско стопанство е сред основните причинители на парникове газове, напр. заради използваните минерални торове, и разхищава много вода. 

Естествени торове

Това е било така и в стопанството на Ракаш Чинапа. С помощ от кооператива той е преминал към капково напояване и сега използва два пъти по-малко вода. Освен това е започнал да наторява с биологични продукти. "От химическите торове получавах главоболие, често ми прилошаваше. Сега всичко отшумя", казва той.

Естествени торове вместо скъпа химия: Чинапа произвежда торовете си сам
Естествени торове вместо скъпа химия: Чинапа произвежда торовете си самСнимка: Oliver Ristau

Селските стопани в Бангалор сами произвеждат биоторовете, в които влагат пет съставки. Оставят сместа да ферментира в продължение на 20 дни, след което започват торенето.

"Днес печеля с 30 процента повече, отколкото преди. А доходите са по-стабилни, защото вече не съм зависим само от цената на лютите чушки", казва Чинапа. От нивата си, голяма около половин хектар, той си докарва до 250 евро на месец. Много по-лесно продава и стоката си: преди е трябвало да кара продукцията си с мотопед чак до Бангалор, е сега използва намиращия се наблизо изкупвателен пункт. 

Биоземеделието е във възход

Една от рампите са намира в близост до десетмилионния град. "Оттук биопродуктите заминават за Бангалор или за други райони на страната", казва Кришна Празад, един от двамата директори на кооперативното стопанство. По думите му,търсенето на биопродукти в Индия нараства и вече съставлява един процент от националното потребление на зеленчуци и зърнени култури. И докато на местните пазари биопродуктите често са двойно по-скъпи отколкото останалата земеделска продукция, в техния кооператив разликата е между 20 и 30 процента.

Грижа за сортовото многообразие: Анита Реди от банката за семена на кооператива Sahaja Organics
Грижа за сортовото многообразие: Анита Реди от банката за семена на кооператива Sahaja OrganicsСнимка: Oliver Ristau

В щата Карнатака кооперативът работи със 700, а в цяла Индия - с 2000 сертифицирани земеделски производители. Превръщането на конвенционалното в биостопанство трае около три години. "Затова на много фермери, които обработват огромни площи, се нуждаят за прехода от повече време. Обаче усилието си заслужава: "От един хектар след това те могат да изкарат между 450 и 500 евро", казва Кришна Празад.

Запазване на многообразието

Кооперативът се грижи и за още нещо: "Ние поддържаме голяма банка със семена, за да запазим многообразието на индийското селско стопанство", казва Анита Реди, една от неговите подуправителки. За това се грижат основно жени.

"Понастоящем разполагаме с почти 40 традиционни сорта ориз и над 50 вида плодове и зеленчуци. Освен местните сортови семена, кооперативът предлага и екзотични такива, например от киноа и чия. В Европа търсенето е огромно, а цените са високи. Това знае много добре и Кришна Празад.

"Ние искаме и да изнасяме", казва той. Подготвя се и първото представяне на кооператива на специализирано биоизложение в Германия. И ако стъпката е успешна, скоро биолещата на  Ракаш Чинапа може да стигне и до Европа.  

Още по темата - в това видео:

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Избирателна урна

Два референдума в България: каква е целта и защо точно сега

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница