Бизнесът с бежанците | Новини и анализи от Европа | DW | 14.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Бизнесът с бежанците

Притокът на бежанци изправя германските общини пред сериозни предизвикателства. Много често те стават зависими от частни фирми в сектора на недвижимите имоти. А тук става дума за пари. За много пари.

"Принудени сме да отхвърляме девет от десет запитвания. Ние просто не смогваме да ги обработим", казва Клаус Кокс, говорител на фирмата "European Homecare". Със своите 900 сътрудници фирмата подсигурява подслон и хранителни продукти за 15 000 бежанци в цяла Германия. "Ние сме нещо като "Алди" сред фирмите, предлагащи услуги от този род", казва със самочувствие Кокс, който е работил като консултант и в концерни като "Фолксваген" и "Арал". Заради многото поръчки "European Homecare" може да си позволи да предлага ниски цени, точно както и дискаунтърът "Алди".

Федералното правителство изчислява, че през тази година трябва да бъдат осигурени подслон и прехрана за 800 000 бежанци. Други източници обаче говорят за значително по-голям брой. А това изправя германските общини на предела на възможностите им. Същевременно обаче бежанците са златна мина за частните фирми. През 2015-та и 2016-та Берлин възнамерява да предостави 6 милиарда евро за подслон и прехрана на бежанците. "Това са все обществени поръчки. Разбира се, че най-голям шанс имат фирмите, които предлагат най-ниски цени", казва Клаус Кокс.

Удари часът на спекулантите

Бернд Мезович от хуманитарната организация "Pro Asyl" гледа на нещата другояче. Той смята, че много от общините не винаги спазват процедурите за обществените поръчки, защото са принудени да действат бързо. "В момента сме далеч от каквито и да било стандарти", казва зам.-председателят на "Pro Asyl". Според него частните фирми са в много по-изгодни позиции, а потърпевши се оказват общините. "Наблюдаваме спекулации с недостига на приютите, което води до покачване на цените на контейнерите например", казва Мезович.

Град Хам в Северен Рейн-Вестфалия е успял да приюти полагащите му се 1 000 бежанци и още 550 души във временен лагер. Маркус Кренц отговаря за финансите на града. Той изчислява месечните разходи за един бежанец на 1 200 до 1 300 евро. Градът би трябвало да получи добавки от федерацията в размер на 675 евро за бежанец. Но дали това ще се случи, все още не е ясно. "Нямаме никаква представа кога и колко пари действително ще се влеят в общинския бюджет", казва Кренц.

Според наблюденията на Маркус Кренц, в общината има немалко собственици на недвижимите имоти, които искат да се възползват от кризисната ситуация и предлагат напълно необитаеми жилища на завишени цени. Към тях спада и един фонд от Каймановите острови, известни като данъчен оазис. Въпросният фонд е собственик на недвижими имоти в града. "За щастие, досега не сме били принудени да приемаме подобни оферти", казва Кренц.

А как изглежда ситуацията в по-големите градове? Град Есен например вече е изградил множество временни подслони за бежанците. "Броят на търсещите убежище нараства с такава скорост, че сме принудени да търсим бързи решения за подслон на тези хора", казва кметът на града Райнхард Пас. По данни на "Зюддойче Цайтунг", градската управа на Есен не може да се справи сама и затова е привлякла фирмата "European Homecare" като оператор на временните подслони. Според вестника, частната фирма върти целия бизнес с жилища в града. "Те знаят много добре, че ние нямаме друг избор, освен да си сътрудничим с тях", казва една служителка от градската управа, цитирана от "Зюддойче Цайтунг".

Klaus Kocks Presseprecher von European Homecare

Клаус Кокс

Къде са границите на морала?

Клаус Крокс от "European Homecare" не иска и да чуе за "бизнеса с бежанците в нужда". "Една болници печели пари от болестите на хората. Ние печелим пари, като предлагаме услуги на общините по време на течащите процедури за предоставяне на убежище", казва той.

Кога обаче един бизнес прекрачва границите на морала? Според "Ханделсблат", оборотът на фирмата през 2013 година е нараснал с почти 80 процента - на 16,7 милиона евро. Вестникът не разполага с цифрите за 2014 година. Те би трябвало да са обаче още по-високи, с оглед на големия брой бежанци.

Бернд Мезович от "Pro Asyl" смята, че държавата също е допринесла за недостига на жилищна площ. Той визира продажбите на недвижими имоти за строеж на социални жилища на големи инвестиционни фондове. "По този начин държавата загуби властта си над пазара", казва той. Мезович изхожда от презумпцията, че провинциите и общините и в бъдеще ще бъдат зависими от частната икономика. А там има и много черни овце. "Удари часът на спекулантите. А за това са виновни недостигът и грешките от миналото", заключава той.

Подобно съдържание