Берлинските тайни на КГБ и ГРУ | Новини и анализи от Европа | DW | 01.05.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Берлинските тайни на КГБ и ГРУ

Какви тайни крие този берлински район? Какво са крили от погледа каменните зидове на масивните сгради, където някога са се помещавали подразделения на КГБ и ГРУ? За това разказват сътрудници на музея Карлсхорст в Берлин.

В края на април в германско-руския музей Карлсхорст се събра необикновена публика. По принцип тук се провеждат конференции на историци и ветерани на германско-съветската (руската) дружба. Тази вечер обаче в залата, където е подписана безусловната капитулация на хитлерова Германия, са пристигнали и много жители от близките къщи. Хора, които отдавна живеят в Карлсхорст и други, заселили се неотдавна. Довело ги е любопитството. Какви тайни крие този градски район в източната част на Берлин? Какво се е случвало някога в масивните сгради? Какви тайни са крили каменните зидове от погледите на минувачите? За това разказват сътрудниците на музея в първата информационна вечер от проекта "Секретният Карлсхорст".

Закрита зона

"Ние далеч не знаем всичко. Трябва да започнем да търсим. Въпросите са повече от отговорите", споделя директорът на музея Йорг Море. Много неща могат да бъдат изяснени от документите, които се съхраняват в руските военни архиви. "Но те не са достъпни за германските изследователи", допълва той. Въпреки това германските експерти са успели да възстановят някои глави от съветската (руската) история на Карлсхорст, която продължава почти половин век - от 1945 до 1994 година. Настъплението на Червената армия към Берлин се подготвя от 16 април 1945 година, разказва историкът Кристоф Майснер. Частите на 5-а ударна армия на генерал Берзарин навлизат в града от изток още на 22 април и достигат до Карлсхорст. Тук почти не са се водили ожесточени боеве и няма големи разрушения. Германия капитулира през нощта на 8 срещу 9 май, но по това време войната в Карлсхорст вече е приключила. Още на 4 май по улиците на квартала преминава автомобил с високоговорители. На жителите на Карлсхост е заповядано да напуснат домовете си в срок от 24 часа. На 5 май практически целият квартал Карлсхорст става закрита зона и в сградата на бившата военно-инженерна академия на Вермахта се настанява щабът на генерал Берзарин. В съседство са разквартирувани части от неговата армия. През лятото на 1945 година тук се настанява съветската военна администрация в Германия, която под ръководството на маршал Жуков служи на правителството на съветската окупационна зона до създаването на ГДР през 1949 година.

Berlin Karlshorst ehemaliges sowjetisches Hauptquartier (Bundesarchiv 183-E0406-0022-029)

В тази сграда е подписан актът за капитулацията на Германия

Животът в "Карловка"

И след като властовите пълномощия са предадени на правитеството на ГДР, Карлсхост си остава "съветски", макар че закритата зона постепенно става по-малка и в някои квартали се завръщат предишните обитатели. До 1994 година, когато приключва изтеглянето на руската западна група войски от обединена Германия, Карлсхост си остава един вид държава в държавата. Военослужещите от разкватируваната тук танкова бригада последни напускат Федерална Република Германия. Цели четири години след обединението на страната. В жилищата са живеели офицери със семействата си. Децата им са посещавали руското военно училище, което просъществува до 1994 година. Съпругите на офицерите пазаруват в руските военни магазини и се лекуват във военната болница. Вечерно време се организират кинопрожекции и танцови вечеринки в Офицерския клуб, където сега се помещава музикалната школа на името на Шостакович. Трудното за произнасяне на руски име Карлсхорст руснаците променят на "Карловка".

Deutschland l ehemalige KGB-Zentrale in Berlin-Karlshorst (DW/N. Jolkver)

В бившия пропускателен пункт на КГБ сега се помещава бистро

"За разлика от редовите войници, офицерите водят доста по-свободен живот. Те посещават бирариите и ресторантите, а през уикендите заедно със семействата си ходят и в близката зоологическа градина", казва историкът Кристоф Майснер. С времето населението на Карлсхорст става смесено. В освободилите се жилища, започват да пускат и германски, но проверени жители. Те също започват да посещават Офицерския клуб, руските магазини. Завързват се и приятелства. Само един квартал от Карлсхорст остава закрита зона. Това е територията на бившата военно-инженерна академия около Цвизелер щрасе. В зоната съществува строг пропускателен режим. През 1963 година, в разгара на Студената война тук се нанасят филиалите на КГБ и ГРУ.

Очите и ушите на КГБ и ГРУ

Според Йорг Море, в Карлсхорст възниква нещо като "гравитационен център", който привлича към себе си различни служби, в това чесло и разузнаването. Именно тук различните съветски тайни служби обединяват своите усилия в сферата на външното разузнаване. За събирането на информации е образувана цяла верига. Главни източници на информация стават агентите на създадената от инструктори на КГБ - ЩАЗИ. Йорг Море споделя, че за източногерманския агент е било много по-лесно да действа някъде в Западен Берлин, отколкото за руския. По простата причина, че руските шпиони не говорят добре немски. Тоест информацията идва от ЩАЗИ в КГБ в Карлсхорст, а оттам постъпва в намиращото се в съседство ГРУ.

"ЩАЗИ - това са очите и ушите на КГБ и ГРУ", казва Море. По негови изчисления, на разположение на тайните служби в Карлсхорст са били около 200 квартири и други "обекти" с различно предназначение. В някои от квартирите агентите просто си почивали след завръщане от определени мисии. В други пишели своите доклади, а в трети разпитвали арестуваните или отвлечените от Западен Берлин. Йорг Море казва, че КГБ и ГРУ остават в Карлсхорст до 1992 година и продължават да се занимават най-вече с промишлен и военен шпионаж и след обединението на Германия. Постепенно дейността им обаче намалява. През януари 1990 година участниците в мирната революция щурмуват главната квартира на ЩАЗИ и в Карлсхорс най-сетне разбират, че процесът е необратим. "Така че КГБ е разполагал с достатъчно време, за да подготви своята евакуация и да заличи всички следи в сградата на бившата военно-инженерна академия", заключава Йорг Море.

Редакцията препоръчва

Реклама