Беларус не е Русия? | Новини и анализи от Европа | DW | 12.05.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Беларус не е Русия?

Минск е силно зависим от Москва. Затова и въпреки разногласията помежду им, този съюз ще съществува още дълго. Когато обаче руснаците започнат да скандират "Беларус е Русия!", Лукашенко леко се изнервя.

Путин и Лукашенко

Путин и Лукашенко

Беларус е основният стратегически партньор на Русия, поне във военно отношение. Според Кремъл обаче, този съюз е неравностоен. Икономическата зависимост на Минск дава основание на много московски политици да го определят като сателит на Русия. А прокремълските рокери от руския мотоклуб "Нощни вълци" дори скандират "Беларус е Русия!". Минск никак не е съгласен с тази интерпретация, но явно не може да се откаже от брака по сметка с Москва.

В началото на 2016 външният дълг на Беларус нарасна с 10 процента, достигайки 13 милиарда долара, но това явно не притеснява особено беларуската субсидирана икономика. Минск дори би искал да получи още пари от кредитори.

Основният спонсор на Минск

От много години насам главният донор на беларуската икономика е Русия. Както Москва, така и Минск са наясно, че дълговете на режима на Александър Лукашенко са сходни със съветските дългове на Куба и никой не възнамерява да ги погасява. Те всъщност са възнаграждение за лоялността.

Проблемът е в това, че Беларус и Русия тълкуват по различен начин "лоялността". Докато Кремъл много би искал Лукашенко да му се подчинява безпрекословно по всички стратегически въпроси, Минск смята, че здравият военен съюз е предостатъчен. Последиците от това разногласие са постоянните търговско-икономически войни между двете страни - независимо, че и двете държави са членки на Евразийския икономически съюз. Сега например те спорят за цената на природния газ. Беларус смята, че Русия е длъжна да му продава "синьото гориво" на почти двойно по-ниски цени в сравнение с миналата година - по 80 вместо по 140 долара за 1 000 куб. метра. В Москва обаче изчисляват цената на природния газ по свой си начин и обвиняват беларусите в кражба.

Редакцията препоръчва

Нормални ли са такива отношения в един "равноправен съюз"? Не бих казал. Те приличат по-скоро на отношенията между господаря и зависимия от него селянин. Нито господарят може да прогони селянина, защото няма да седне сам да оре нивите, нито пък селянинът може да си тръгне. Защото отдавна е задлъжнял на господаря до уши.

Такъв съюз може да съществува много дълго. Той може и да се разпадне, но само ако единият от участниците умре. Руският господар Владимир Путин и беларуският колхозник Александър Лукашенко обаче се радват на крепко здраве и се готвят да удържат властта в свои ръце. Друг вариант за разпадането на този съюз би било бягството на селянина. Но ако той побегне накъдето му видят очите, жандармите веднага ще го издирят и върнат обратно. Друг е въпросът, ако селянинът премине при нов господар. Той хем ще го защитава от стария, хем ще му даде и ново зърно за посев. Това, разбира се, може да се случи само ако изгодата от съвместното преживяване със стария господар стане по-малка от загубите. В руско-беларуските отношения този момент явно все още не е настъпил.

Анексията на Крим за малко да стане преломен момент в тези отношения. Тогава Беларус явно се уплаши от своя огромен съсед, който демонстрира волята си за териториални завоевания. И Лукашенко успя да преработи концепцията за национална сигурност, в която откровено прибави и евентуалната заплаха, произлизаща от руските "учтиви" зелени човечета, обнови висшия команден състав на армията и тайните служби и се зае активно с подобряване на отношенията със Запада.

Лукашенко успя да използва ситуацията изцяло. Преговорите в Минск за Украйна дадоха възможност на "последния диктатор в Европа" да се окичи с имиджа на "наше момче". Европейският съюз отмени частично санкциите срещу Беларус и президента на страната. Канада и САЩ също обмислят да го сторят. Същевременно МВФ разглежда възможността да отпусне заем на Минск от 2 милиарда долара. Ако ставаше дума за някоя друга страна от постсъветското пространство, бихме могли да кажем, че на Москва не ѝ остава нищо друго, освен да скърца със зъби от безсилна ярост или да постъпи със съседа си така, както постъпи с Украйна. Само че Беларус е по-особен случай.

Иван Преображенский

Иван Преображенский

Приятели до гроб

За разлика от много други бивши съветски републики, Минск не иска насериозно да се отвръща от Русия. Никой друг, освен Москва няма да спонсорира така щедро и безвъзмездно нерентабилния режим на Александър Лукашенко. Въпросът за пълно обръщане към Запада може да възникне само при едно условие - ако Русия реши да присъедини към себе си непокорния съсед. Засега обаче няма официални сигнали в тази посока. Само от време на време рокерите от "Нощни вълци" почват да крещят, че "Беларус е Русия!"

Затова и Лукашенко може да "отвърне на удара" само неформално, разрешавайки на своята разгромена опозиция да настоява за забрана на "Нощните вълци". Така че засега заплахата не е толкова голяма. Беларус ще продължи да се заиграва със Запада. Може дори да се опита да си създаде там плацдарм за отстъпление в далечно бъдеще. Но ще продължи да другарува с Русия. Лично за Лукашенко този съюз няма алтернатива. Независимо от всичките търговски войни и анексии.