Без Русия. И какво от това? | Новини и анализи по международни теми | DW | 04.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Без Русия. И какво от това?

Тя не само изключи Русия от състава си, но и премести срещата си от Сочи в Брюксел - групата Г-7 даде ясен сигнал, че не одобрява политиката на Путин. Той обаче не се впечатли особено. Приоритетите му са явно други.

Когато този петък дойдат в Нормандия, за да отбележат 70-годишнината от десанта на съюзническите сили, представителите на страните-победителки във Втората световна война ще пристигнат от Брюксел, където днес се провежда срещата на Г-7, а не от Сочи, какъвто беше предварителният план. Именно в Сочи трябваше да се проведе срещата на върха на Г-8. Но след оспорваната анексия на Крим много неща се промениха. Не само мястото на срещата, но и съставът на групата е друг. Правителствените ръководители на Великобритания, Франция, Италия, Германия, Япония, Канада и САЩ изключиха Русия от групата Г-8 в знак на протест срещу политиката ѝ спрямо Украйна.

Русия принадлежи към Г-8 от началото на 90-те. В онези години поканата за членство в елитния клуб бе отправена към Михаил Горбачов като един вид награда за реформаторската му политика и предпазливото сближаване със Запада.

Само че строго погледнато, групата Г-8 никога не е съществувала, тъй като към нито един момент Русия не е участвала във финансовите преговори, водени от името на този клуб, уточнява Сабине Фишер от берлинската фондация "Наука и политика": "Както при повечето срещи на върха, същинската работа се върши от хора, които са на едно или две нива под големите шефове - тоест, от държавни секретари и министри. А Русия никога не е имала свой представител на срещите на финансовите министри", допълва Фишер.

Накъде гледа Путин?

Решението на страните от Г-7 да преместят срещата си от Сочи в Брюксел би трябвало да засегне Путин лично. Защото превръщането на летния курорт в международен конгресен център бе негова лична инициатива. Сабине Фишер е убедена, че отказът на представителите на Г-7 да се срещнат в Сочи е афронт, насочен срещу Путин. Само че руският президент не изглежда особено засегнат от поведението на Запада. По време на една негова телевизионна изява водещият го попита: "Какво ще кажете по повод отказа на западните правителствени шефове да Ви поканят на срещата на върха?". В отговор Путин само повдигна рамене и каза: "Е, и какво от това?".

Патрик Росенов, политолог от университета в Йена, посочва, че Русия не държи особено на участието си в групата Г-8, тъй като е представена в други, много по-важни за нея организации. Например в Съвета за сигурност на ООН или пък в групата Г-20, която включва най-развитите индустриални и бързоразвиващи се държави. В този смисъл Русия не се вълнува особено от изключването ѝ от групата Г-8, казва Росенов. Подобна позиция застъпва и Сабине Фишер. Тя твърди, че Москва не държи непременно на тесните връзки със Запада, тъй като се преориентира към Азия и търси тясно сътрудничество най-вече с Китай.

China Russland Gas-Abkommen

Руският президент Владимир Путин на гости при китайския му колега Си Цзинпин

Новите приоритети на Москва

Външната политика, водена от Русия през последните десет години, показва, че Путин се опитва да създаде противотежест на Запада - и явно успява, след като сега твърди, че Г-7 бил клуб само на западните държави, с които Русия не желаела да има нищо общо, посочва политологът Патрик Росенов. Две събития от последните седмици потвърждават това становище - подписването на газовия договор с Китай и създаването на Евразийския съюз. "Опитът за утвърждаване на икономически съюз в Източна Европа показва, че Путин не е заинтересован от тясна обвързаност със Запада. Точно обратното дори - той търси алтернатива, за да разшири влиянието си в световен мащаб", казва Росенов.

А що се отнася до изключването на Русия от Г-8 - тази група е един относително отворен съюз, който винаги може отново да приеме Русия в състава си, посочва Патрик Росенов. "Предимството на тази мярка е, че е гъвкава. В актуалния конфликт тя може да се окаже дори "царският път", тъй като предлага различни опции", заключава политологът.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама