Без поглед назад, няма ход напред | Начало | DW | 19.12.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Без поглед назад, няма ход напред

Архивите за миналото крият истини, без чието знание не може да има вярна представа за миналото и настоящето. Това се отнася до всички тоталитарни режими в света и особено до националсоциалистическия.

Липсва ли миналото, няма настояще, нито бъдеще

Липсва ли миналото, няма настояще, нито бъдеще

Не е тайна, че след Втората световна война САЩ са давали подслон на нацисти, ако са можели да извлекат ползи от тях. Физикът, ракетен експерт и офицер от СС Вернхер фон Браун, който разработва за НАСА космическа техника, е един от най-известните примери. Информацията за други все още не е добре проучена, вкл. и поради това, че се разсекретява прекалено бавно.

65 годишният професор Ричард Брайтман е един от експертите, които изследват появяващите се документи и полагат усилия за съставянето на "пъзъла". Неговият доклад под заглавие "Сянката на Хитлер - нацистки военнопестъпници, американските тайни служби и Студената война" беше публикуван миналата седмица. Той се базира на разсекретени архивни материали на американската армия и ЦРУ, по силата на закон от 1998 година.

Nürnberg NS-Dokumentationszentrum Galerie Flash 609

Центърът за документиране на престъпленията на националсоциализма в Нюрнберг

Изненадващи изводи

Така постепенно става ясно, че след Втората световна война САЩ перманентно са укривали и закриляли бивши членове на НСДАП, военнопрестъпници и колаборационисти. Най-удивителният извод от изследването на тайните до скоро документи обаче е този, че оказваната закрила не винаги е носила реална полза за САЩ.

Едно от малкото изключения е свързано с донесенията на украинския колаборационист Микола Лебед за ЦРУ. Лебед е бил осъден за съучастие в атентат срещу един полски вътрешен министър на доживотен затвор. Той успява да избяга от затвора, когато нацистите нападат Полша през 1939г., а през 1945 се предава на Съюзническите войски.

Американските тайни служби са били наясно с миналото му, но не го преследват, защото Лебед ги информирал за много неща, включително за различни украински групировки, както и за дейността на съветските войски в американската зона на влияние в Германия.

Не са впрочем само САЩ, които са се възползвали от информациите на бивши нацисти, в повечето случаи не от самата Германия, а от Източна Европа. Британци, французи и руснаци също гледат да извлекат ползи от подобни източници. За Германия това важи в най-особена степен. Но какво се очаква от разсекретяването на тези документи днес, 65 години след края на войната?

"Ако нямаме достъп до определен тип документи, не сме в състояние правилно да разберем и обясним историята, така че постепенно си изграждаме изкривена историческа представа", казва проф. Брайтман.

Flash-Galerie 40 Jahre Mondlandung

Вернхер фон Браун редом с американския президент Кенеди през 1963 година

По-особен ли е националсоциализмът?

Това се отнася в най-особена степен до времената на нацизма, които са изпълнени с огромно символично значение. Поради това те са все още предмет на художествено претворяване в книги и филми. Проф. Брайтман допълва, че според неговите информации, германците разполагат с един доклад в обем от 455 стр. за Адолф Айхман, архитекта на Холокоста, който все още не е публикуван.

След войната Айхман живее още пет години в Германия и след това успява да избяга в Аржентина. След още десет години на израелски агенти се удава да го издирят и заловят. После той е прехвърлен в Израел, където е осъден на смърт и екзекутиран през 1962 г.

Има множество хора, които с удоволствие биха прочели тези документи, за да узнаят, дали някой не е прикривал Айхман и как е успял да се спаси от преследване в Германия" - казва проф. Брайтман.

Автор: Кр. Бергман, Б. Узунова/ Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва