Безсмислици и лъжи за ″дълга″ | Новини и анализи от България | DW | 02.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Безсмислици и лъжи за "дълга"

Истеричната кампания на някои български партии срещу т.нар. "нов външен дълг" тотално се разминава с действителността. Защо разпространяват безсмислици и лъжи и какви ще са последиците? Коментар от Ясен Бояджиев:

„Ще натоварят народа с нови 16 милиарда", „тихомълком се пробутва” "дълг, който ни прави роби в мирно време”, „днес теглим заем, утре ще ни вкарат във война”, „българският народ - кучета го яли", „САЩ налагат на колониалните управници военен заем, с който да купуваме старото им оръжие”, "ако не разбирате с добро, ще видите как играе тоягата (просешка)”...

За две седмици повечето партии в парламента избълваха огромен фонтан от популистки безсмислици, измишльотини и лъжи около т.нар. „нов външен дълг”. Тъй че, ако сте имали някаква надежда, че в българската политика е настъпила промяна, че най-после спокойният, цивилизован тон и аргументите са започнали да изместват истерията и празните приказки - забравете.

А истината е всъщност елементарна като „2 плюс 2” и не са нужни никакви сложни финансови и политически обяснения, за да се докаже, че отново „филмът не е шведски, а съветски”.

Нито е "дълг", нито е "нов"

Най-напред - най-очевидното, което обаче мнозина може и да не са разбрали покрай истеричните крясъци: никой нито е предлагал, нито е гласувал „дълг”, още по-малко пък „нов”. Предложена и гласувана бе ратификация от Народното събрание на сключен от правителството договор за дилърство с четири банки, които да посредничат (каквато е нормалната международна практика, даваща сигурност, прогнозируемост и гъвкавост) при евентуални, засега изцяло хипотетични, бъдещи емисии на български облигации за „до” (!!!) 8 милиарда евро (приблизително 16 милиарда лева) на международните пазари до края на 2017 година.

Тоест, с този договор и неговата ратификация нито се поема, нито се дава разрешение за взимане на някакво задължение. За всяка бъдеща евентуална емисия на дълг ще е нужно ново предложение, обсъждане и гласуване в парламента при приемането на бъдещите годишни бюджети.

С едно голямо изключение. Защото по-голямата част от тези „до” 16 милиарда лева вече са гласувани от същото това Народно събрание като част от одобрения от него през декември миналата година държавен бюджет за 2015 година - близо 7 милиарда за плащания по стари заеми и още 2,5 милиарда за покриване на дефицита в бюджета. Или общо 9,5 милиарда от „до” 16-те са вече гласувани.

Нито е "неясно за какво", нито е "тихомълком"

Освен това, обратно на истеричните крясъци, е напълно ясно за какво са вече одобрените и за какво ще бъдат предназначени евентуалните бъдещи задължения. Огромната част от тях - общо до 12 милиарда, няма да са „нов дълг” (тоест, няма да увеличават дълговото бреме), понеже с тях ще се рефинансират стари задължения (при това с доста по-ниски лихви, което ще направи обслужването на дълга по-евтино). Рефинансирането на старите задължения се налага поради липсата на налични „излишни” пари. Тоест, ще се връщат вече взети назаем и похарчени пари. Което, забележете, е станало главно заради решенията или политиката на някои от най-силно крещящите сега политици.

Останалите „до” 4 милиарда ще са за покриване на дефицитите в бюджетите за тази (2,5 милиарда, които, както казахме, вече са гласувани) и за следващите две години. Разбира се, теоретично е възможно, а и би било много здравословно бюджетите да са балансирани. Но крещящите за дълговото „заробване” не говорят за това, тъй като цялата им „социална” фразеология и самото им политическо съществуване биха се обезсмислили. Защото ще трябва, например, да се приватизират НЕК, БДЖ и ВМЗ, а не да се наливат пари в тях. Или да се съкращават разходи и хора.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

На всичко отгоре не е вярно, че нещо се „пробутва тихомълком”, защото всичко е отдавна известно и описано с цифри - поне от 1 декември миналата година, когато са внесени Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2015 година и съпътстващата го Средносрочна бюджетна прогноза за 2015-2017 година. Просто някои или не са ги чели, или сега „се правят на ударени”. А що се отнася до „липсата на комуникация”, в България колкото и да повтаряш и да обясняваш до безкрайност едно и също нещо, за някои пак няма да е достатъчно.

Защо го правят?

Отговорът на въпроса „защо го правят” е различен за различните партии. За „Атака” е най-ясно - тя отдавна е в сферата на тоталните небивалици. Сгромолясалата се на последните избори БСП пък така се е засилила по наклонената плоскост, че с тези лозунги се опитва да удари някаква електорална „спирачка”. И все повече заприличва на „Атака”.

АБВ и Патриотичният фронт пък страдат от тежко „раздвоение на партийността”. Хем да участват някакси във властта, хем да не изглеждат по-малко леви от БСП (едните) и по-малко националисти от „Атака” (другите). Та им се налага, за да не загубят избиратели, от време на време да се правят на опозиция на едно управление, което иначе подкрепят.

Последиците от всичко това могат да бъдат много тежки. Безкрайното и безотговорно мътене на главите на населението чрез пародия на политически дебат, който тотално се разминава с действителността, рано или късно ще се стовари върху всички.

Иначе системното преживяване "назаем", на което сме свидетели през последните години, е по принцип вредно. Излизането от тази спирала е преди всичко въпрос на реформи. За тях обаче пусналите фонтана с лъжи за "дълга" са доказано непригодни.

Накрая един цитат: "Популизмът има измерения до едно време. Оттам нататък са плащания", казва министър-председателят и този път е напълно прав. Само че казаното може да се отнесе и към собствената му управленска практика, в която реформите са все още предимно на думи.

Редакцията препоръчва

Реклама