Безобразия като това съсипват България | Новини и анализи от България | DW | 07.07.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Безобразия като това съсипват България

Ако сте независим, професионално компетентен и с висок морал, не сте особено подходящ за председател на български съд. За този пост са необходими други качества. Доказва го поредната скандална история.

Коментар от Ясен Бояджиев:

На някои сигурно отдавна им е омръзнало да четат такива „банални“ истории. И се чудят защо трябва толкова често да се пише за едно и също. Последният път беше само преди две-три седмици - за това как поредната „гнила ябълка“ в съдебната система, с подробно документиран „принос“ за манипулиране на търговски дела, бе избрана за председател на окръжен съд (втори мандат). Да, банално и досадно е, но се налага. Защото иначе човек може да си помисли, че съдебната реформа наистина напредва победоносно и дори е почти завършена, както ни убеждават напоследък от най-високи места.

Едно от най-"проветривите" места в съдебната система

Затова отново: ето как и кого назначава Висшият съдебен съвет (ВСС) на ръководните постове в съдебната система. Този път става дума за едно от ключовите ѝ звена - Софийския апелативен съд (САС). Това, първо, е най-големият второинстанционен съд в държавата - районът му покрива една трета от територията и от населението ѝ и включва 8 окръжни и 32 районни съдилища. По-важно е обаче, че този съд гледа като втора инстанция делата на Софийския градски съд, а това означава - всички важни наказателни дела срещу лица с имунитет и срещу магистрати (доколкото въобще има такива дела), както и най-големите търговски дела, в които са заложени големи материални и финансови интереси. Тоест, това е едно от най-„проветривите“ места в съдебната система, където външният натиск е най-силен, най-твърд и най-добре властово и финансово „подплатен“. Което пък означава, че независимостта и куражът на председателя на съда (както, разбира се, и на останалите магистрати) е от особена важност.

Една забележително безобразна история

Вероятно точно заради тази особеност историята с председателското място в САС е една от най-безобразните в цялата съдебна система. Ето само най-важните моменти. През 2009 година на това място бе поставена една от най-спорните фигури в магистратските среди. Това предизвика съдийски и граждански протести и се превърна в един от най-емблематичните (сочен многократно и в докладите на Европейската комисия) примери за безпринципната и порочна кадрова практика на ВСС. Разбира се, тогава действаше друг състав на Съвета, но в това отношение практиката му се отличава с непоклатима приемственост.

През 2011 година председателят се прочу с участието си в срамния скандал с евтините имоти в Приморско - дъщеря му се оказа сред децата на няколкото високопоставени магистрати, получили срещу нищожни суми като „социално слаби“ право на строеж върху общински имоти край морето. После пък прокуратурата му повдигна четири обвинения по разследване за злоупотреби с европейски средства и така през 2014 година се стигна до овакантяване на поста.

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

На следващата година ВСС пак успя да надмине себе си. Този път с отказа си на два пъти да избере за председател съдия, излъчен, подтикнат да се кандидатира и подкрепен поименно от 70 на сто от колегите си в САС. Съдия с голям административен опит, перфектна професионална биография, максимална оценка за нравствени качества, доказана независимост и активна позиция в съдебната реформа. Особено скандално бе първото гласуване, когато кандидатурата бе отхвърлена не само без никакви мотиви, но и без да се чуе една „лоша дума“ за нея. Напротив, в дебата 12 от членовете на ВСС се изказаха силно положително за качествата и работата на кандидата, но после се оказа, че при тайното гласуване са го подкрепили само 9 души. При втория опит пък мнозинството в Съвета последва указанията на премиера, позволил си ден по-рано да коментира темата. В крайна сметка и този случай влезе в „златния“ списък с отрицателни примери, използвани в докладите на ЕК.

Няколко "дреболии" около един предрешен избор

Така стигаме до тази седмица, когато най-после ВСС „успя“ да намери „подходящ“ човек за поста. С познатия си маниер непробиваемото мнозинство в Съвета не се съобрази с нито един от многобройните факти и аргументи „против“. В този „дебат“, както се изрази представител на опозиционерите в Съвета, „най-аплодирани са тези, които говорят най-неверните неща". Всъщност, както винаги, решението явно бе взето предварително - и съгласувано с когото трябва. Но че „мачът е свирен“, в случая не е най-важното. По-важно е какъв е човекът.

Това, че в концепцията си новата председателка е копирала дословно (заедно с правописните грешки) цели страници от концепцията на предшественика си, очевидно е дреболия, която може да се пренебрегне - „случва се“, а и когато идеите съвпадат, „защо не“.

Какъв е бекграундът на кандидата също явно няма особено значение. Тъй че да не се вторачваме в документираните при официални проверки пропуски в работата ѝ като заместник-председател на съда (7 години). Както се казва, никой не е съвършен.

Отношението на новата председателка на САС към някои актуални теми и събития също може да се пренебрегне. Не била чувала и отказва да коментира например тази крилата фраза на премиера: „Доган пръв осъзна, че който има медийна империя и контрол върху съда, той може да управлява“. Не била участвала и дори не помни за какво са били последните съдийски протести от зимата на миналата година (около „опраскването“ на конституционните промени). Ами, не е длъжна да знае и да помни такива работи. Което не означава непременно, че няма позиция по въпроса за независимостта на съда - може и да има, но да се притеснява да я сподели.

Възгледите на един съдия

Не могат да бъдат пренебрегнати обаче няколко текста в концепцията на кандидата, които с трогателна откровеност разкриват възгледите на новата председателка на САС за ролята на съда и изобщо за върховенството на закона.

Редакцията препоръчва

„Ще стимулирам срещи и дебати между съдиите в Софийския апелативен съд и представителите на прокуратурата, които да бъдат от полза за конкретен напредък и постигане на солидни резултати по дела за корупция и организираната престъпност по високите етажи на властта“. Тоест, съдът, който по закон и конституция (и според ратифицирани от България международни конвенции) е призван да бъде независим, безпристрастен и справедлив арбитър в един състезателен процес между две равнопоставени страни, се събира с едната страна в процеса (обвинението), за да се разберат за „конкретен напредък“ зад гърба на другата (защитата).

Освен това кандидатът обещава в работата си да се „ръководи от препоръките в докладите на Европейската комисия, от Актуализираната стратегия за съдебна реформа и от Стратегията за борба срещу корупцията“. Ако някой си мисли, че един съдия трябва да се ръководи само и единствено от закона, явно се лъже.

„Доколкото от България се очаква да постигне резултати, показващи успех при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, водещи до окончателни съдебни присъди, то Софийският апелативен съд се явява ключово звено за оправдаване на тези очаквания“, пише по-нататък кандидат-председателката.

И добавя: „Смятам като административен ръководител да съблюдавам, в рамките на правомощията си по закон, тези производства в САС да приключват по удовлетворителен за обществото начин“. С което, всъщност, съобщава, че ще се меси в конкретни дела с оглед не толкова на закона, колкото на нечии очаквания и на актуалната обществено-политическа целесъобразност.

Тези втрещяващи с невежеството си идеи не смутиха ни най-малко мнозинството в т.нар. „правителство на съдебната власт“. Напротив - представянето на кандидатката бе оценено като „повече от отлично“. С което за пореден път стана ясно какъв е професионалният, интелектуалният и моралният профил на хората, които са „подходящи“ за ръководни постове в съдебната система.

Реклама