Бездомниците на Мадрид | Новини и анализи от Европа | DW | 29.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Бездомниците на Мадрид

Испанските вестници пишат, че икономическата криза е отминала. Но докладът за бедността на организацията "Каритас" казва друго - една четвърт от хората са застрашени от бедност. В столицата обаче те остават незабелязани.

Преди седем години, когато гръмна балонът с недвижимите имоти, десетки хиляди испанци трябваше да опразнят жилищата си, лишени от възможността да обслужват техните ипотеки, защото мнозина изгубиха работните си места. Сега вече медиите твърдят, че кризата в страната е приключила - съвсем на място по празниците.

Съвсем различно изглеждат обаче нещата в доклада на испанския клон на благотворителната организация "Каритас". Преди пет години този, който е печелил по-малко от 566 евро месечно, е бил смятан за застрашен от бедност. Тогава това са били 15 процента от населението, а днес са цели 25, сочи проучването на "Каритас". В момента само една трета от испанците заявяват, че нямат сериозни икономически проблеми - само те имат редовно заплащане и достъп до здравно осигуряване и образование. Статистиката е даже по-положителна от реалността, тъй като не обхваща бездомниците. А само в Мадрид те са към 3000 - по данни на "Каритас".

Празниците само влошават нещата

В осем часа вечерта в Мадрид група хора тикат ръчни колички с хранителни продукти за бездомните. Габриел, който работи като домоуправител, е пекъл четири часа хляб. "Трябваше да направя нещо. Всеки от нас утре може да се окаже в същата ситуация като тези хора. Животът може да се промени рязко и да ти се наложи да спиш в кашони пред някой вход."

Групата доброволци се е нарекла "Granito a granito" (в свободен превод: "Песъчинка по песъчинка") и се грижи за хора като Мигел, който от десет години спи в кашони недалеч от мадридската опера. Бившият миньор разказва: "Всъщност трябваше да се пенсионерам на 52. Сега съм на 54. Но преди десет години се разболях и никой не се погрижи за мен - нито предприятието, нито лекарите или синдикатите. И така живея вече десет години на улицата".

Минувачите по улиците изобщо не забелязват бездомниците, разказва Тоньо Батрес. Преди бил програмист, после бракът му се разпаднал, той изпаднал в депресия и стигнал до улицата. "Най-лошото на улицата е, че си невидим. Хората те гледат, но не те виждат, а това е много болезнено. Бездомниците вече не се възприемат като хора, а като част от градския инвентар."

Spanien Armut JUNI 2012

Само в Мадрид бездомниците са 3000

Тоньо успял да се справи с положението - намерил си е място в социално жилище и печели като програмист 250 евро месечно. Но няма да забрави никога живота си на улицата, затова работи за "Granito a granito". "Някои си мислят, че на улицата се наслаждаваш на голяма свобода. Докато всъщност полицията буди хората в 7 часа сутринта, за да не видят туристите някого спящ. В девет часа трябва да се явиш на закуска в една кухня за бедни, след което някъде дават обед, а другаде - вечеря. Цял ден обикаляш в търсене на храна - някой път съм изминавал и 15 километра."

Бездомниците в Мадрид са 3000

В Мадрид има 2000 места за нощувка, предназначени за бездомните. Но както казват помощните организации, хората са към 3000, макар сигурни статистики да няма. Покрай кризата все повече хора живеят на улицата, включително такива с висше образование, разказва Тоньо. На Лоренцо, например, по нищо не му личи, че живее на улицата - подобно на мнозина бездомни, той се грижи за външния си вид. 28-годишният мъж бил смятан за много способен, но дори и изключителният му коефициент на интелигентност от 158 не му гарантирал бляскаво бъдеще. "Семейството ми не е нормално семейство като другите. Мислят, че щом съм мъж, ще успея да се справя и не мислят за това, че може да имам нужда от помощ."

Лоренцо не говори охотно за детството си. Не е познавал баща си, разказва той. В училище имал толкова проблеми с учителите и съучениците, че на 12 години прекъснал. Едва сега наваксва и полага съответните изпити. "Много се надявам на социалните помощи. когато един ден ми ги платят, искам да следвам - информатика, компютърна сигурност или нещо подобно. Математиката много ми харесва!"

На мнозина бездомни обаче им отказват социалните помощи, тъй като нямат адрес, на който да са регистрирани. Освен това службите оставят твърде дълго време заявките необработени. Затова и опашките за храна и топли напитки не намаляват. 60-годишната Маравиляс, бивша секретарка, би предпочела да отиде на вечеря в ресторант за празниците, но няма друг избор освен кухнята за бедни. "Ще отида при хората, които са като мен - бедни."

Редакцията препоръчва

Реклама