Безграничният цинизъм на Асад | Новини и анализи по международни теми | DW | 12.04.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Безграничният цинизъм на Асад

Режимът на Асад ще освобождава с руска помощ Алепо от джихадистите - от същите онези екстремисти, които преди години самият той пусна на свобода. Това е безграничен цинизъм, твърди Керстен Книп в коментара си.

Баща и син: кланът Асад управлява Сирия от над четири десетилетия

Баща и син: кланът Асад управлява Сирия от над четири десетилетия

И ето, че руските бойни самолети отново летят над Сирия. Този път те обстрелват град Алепо, чиито източни райони са в ръцете на бойци от терористичната организация „Ислямска държава” и други джихадистки групировки. От края на февруари е в сила примирие между правителствените части и силите на опозицията. Но джихадистките групировки са изключени от това споразумение.

По всяка вероятност екстремистите ще претърпят в Алепо ново поражение, което ще ги отслаби в дългосрочен план. Което само по себе си е добра новина. За разлика от факта, че очакваното превземане на Алепо от режима на Асад неминуемо ще заздрави неговата власт. Възможно е един ден Асад сам да реши да се оттегли от властта - в опит да опази поне малко от честта си. Не е изключено дори тази тема да стане предмет на неофициални разговори по време на провеждащите се тази седмица мирни преговори.

Редакцията препоръчва

Хладни сметки

Въпросът обаче е какво би спечелила Сирия от това. Защото за да се прочисти страната, трябва да бъдат подменени не само Асад и цялото му правителство, но и самата политическа култура в тази държава. Ала след над 40 години управление на клана Асад това е просто утопично.

Асад баща и син носят лична отговорност за безпрецедентния упадък на политическата култура, за загрубяването и брутализирането на политическия живот в страната. Много показателен в това отношение е именно примерът с джихадистите, срещу които сега е тръгнал да се бори режимът на Асад.

Още от началото на това хилядолетие Дамаск използва религиозните бойци като изпитано средство за преследване на конкретни цели и интереси. Когато през 2003 година американците нахлуха в Ирак, режимът в Дамаск прехвърли там тайно стотици бойци-джихадисти. Документи, открити от американските сили в Северен Ирак през есента на 2007 година, потвърждават, че само за една година - от есента на 2006 до есента на 2007 - през Сирия в Ирак са проникнали повече от 600 бойци, които преди това са били обучавани в Сирия. Целта е била американците да срещнат толкова силна съпротива в Ирак, че да се откажат от евентуалните си планове за инвазия и в съседна Сирия.

Духът от бутилката

Режимът в Дамаск използва джихадистите и след избухването на т.нар. Арабска пролет. В края на май 2011 година режимът на Асад обяви амнистия, благодарение на която на свобода бяха пуснати много кръвожадни джихадисти.

Целта този път беше следната: демократичното въстание, подкрепяно от широките народни маси, да бъде представено като джихадистки бунт. И наистина: престъпните сунитски екстремисти направиха така, че шиитите и християните в страната не пожелаха и да си помислят за някакъв вид сътрудничество със сунитите.

Керстен Книп

Керстен Книп

Единствената цел

В същото време режимът в Дамаск атакуваше толкова брутално цивилното сунитско население, че джихадисти от всички краища на света започнаха да се организират за отпор и да пристигат в Сирия, като по този начин вече окончателно придадоха джихадистки облик на иначе светското народно въстание срещу режима. А той от своя страна получи възможност да се представи пред сирийския народ и пред света като борец срещу сунитския екстремизъм.

Тези цинични сметки отнеха живота на стотици хиляди сирийци. Режимът на Асад жертва собствения си народ в името на своята единствена цел - да опази властта си. За него никога не е имало и продължава да няма значение колко хора трябва да умрат в името на тази цел. Казано по друг начин: в Алепо сега Дяволът се изправя срещу Велзевул.