Бежанците не са враг на българите | Новини и анализи от България | DW | 02.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Бежанците не са враг на българите

Защо добрината спрямо бежанците е тиха, а омразата крещи? Ценностен или политически за България е въпросът за имигрантската криза? Какви са уроците за Арабския свят от промените в Централна и Източна Европа след 1989?

Политици и представители на неправителствени организации, политолози, журналисти и експерти търсиха отговорите на тези и други въпроси на четвъртата "Софийска платформа". Дискусионният форум е създаден през 2011 година от тогавашния външен министър на България, а сега специален представител на генералния секретар на ООН за Ирак Николай Младенов, и се ползва с подкрепата на организации и институции като Европейския парламент и представителството на ЕК в София, Европейския съвет за международни отношения, германските фондации „Конрад Аденауер” и „Ханс Зайдел”, културната фондация „Алианц” и други.

Къде зимуват бежанците?

Бушуващата в Сирия гражданска война и сложните хуманитарни проблеми, свързани с нея, се превърнаха в основен акцент на обсъжданията. Българската еврокомисарка за хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева припомни, че половината от десетките хиляди сирийци, избягали от войната към Европа, вече са намерили убежище в Германия и Швеция. Отново Германия е най-големият финансов донор за хуманитарни и омиротворителни цели - с 2,7 милиарда долара, следвана от Турция с 2 милиарда. И докато в някои държави бежанците се интегрират лесно (Германия, Швеция) то в други страни те въобще не са интегрирани, живеят в гета и постепенно се превръщат в проблем за местните общности. В този контекст бежанците в България също са изложени на ксенофобски настроения, подчерта еврокомисарката.

SofiaPlattform

Кристалина Георгиева на конференцията в София

Гласът на доброто

Голямата ирония е, че тези настроения в България спрямо сирийците се превръщат в антибългарски настроения в страните от ЕС. А трябва да се разбере, че става дума за държава, изправена пред огромни икономически затруднения, и за страна, в която хората са изтощени от икономически, политически и всякакви други трудности и твърде лесно се поддават на внушението „Ето, това е врагът!”, бе подчертано на конференцията.

Кристалина Георгиева припомни за стоте специалисти от ЕС, които цяла година ще помагат на българските власти за регистриране и обработването на данните на имигрантите; за материалната помощ, която Словакия, Словения, Унгария и Австрия вече оказаха на страната; за финансовата подкрепа на ЕС, която вече е в ход; както и за съдействието, което европейската организация Фронтекс ще предостави по охраната на границата. „Знам, че в най-тежкия момент винаги се проявяват най-добрите хора. Тяхната добрина обаче и тиха, докато омразата крещи. Затова ако искаме да има надежда, трябва да издигнем високо гласовете на доброто и това да бъдат гласовете, които ни ръководят”, призова българската еврокомисарка.

Да помогнеш в беда

За България потеглилата към Европа бежанска вълна е двойно предизвикателство, смята специалният представител на генералния секретар на ООН за Ирак Николай Младенов. Най-доброто, според него, е да се помогне на тези хора да бъдат колкото е възможно по-близо до сирийската граница за да могат да се върнат обратно в страната си и да възстановят живота си колкото е възможно по-бързо след края на конфликта.

Syrien türkischer Roter Halbmond 22.06.2011 Grenzzone bei Guvecci

И турските бежански лагери по границата със Сирия са препълнени

От друга страна въпросът как се справяме с влизащите в страната сирийски бежанци е ценностен въпрос, не само въпрос на политика. Обществото винаги е помагало на хората в беда – в българското съзнание това е генетичен код: българското общество прие бягащите от Турция арменци, интегрира ги и им помогна да станат наши съграждани; страната спаси своята еврейска общност като не я даде на Хитлер през Втората световна война; в края на 80-те години, след като комунистическия режим предприе агресивна кампания срещу българските мюсюлмани и турци, първото, което се случи след промените, беше възстановяването на правата и имената им. "Нима всичко това ни направи по-малко българи? Напротив, то ни направи по-силни, по-способни да реаграме правилно на онова, което се случва около нас", посочи Младенов.

„Перфорираната” турска граница

А какво би могла да направи Турция за спиране на бежанския поток от Сирия? "Не виждам начин това да стане с някакви мерки по сигурността", каза пред ДВ политологът от истанбулския университет „Кадир Хас” доц. Ахмет Хан. Както е известно турското правителство следва политика на отворените врати, а докато в Сирия бушува гражданската война потокът от бежанци към Турция ще продължава да нараства, казва той. И добавя, че дори и турските власти да решат да затегнат малко бежанския режим, границата между Сирия и Турция няма да бъде затворена, а ще си остане „перфорирана” за бягащите от войната, смята Ахмет Хан.

Редакцията препоръчва