Бедствието ″абитуриентски балове″ | Новини и анализи от България | DW | 29.05.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Бедствието "абитуриентски балове"

От години вече абитуриентските балове се превръщат не просто в кич и демонстрация на парвенющина, но и в истинско ценностно бедствие, в парад на духовни недоимъци, за които сякаш не сме и късогледи, а направо слепи.

Абитуриентски балове - така се нарича истерията, която идва след зрелостните изпити. Винаги. А а в трета серия задължително следват избраните бисери от матурите по български език и литература.

От години гледаме този сериал, с който по своеобразен начин унижаваме, подценяваме и сочим с пръст децата си за „провинения“, които са главно наш - на възрастните и на родителите, демонстриращи криворазбрана обич; на обществото, утвърдило криворазбрани норми за поведение, просперитет и успех; на повечето медии, съпричастни към тези норми в жълтия си размах и преследване на тираж.

Пропуснатото си казва думата

Кой научи децата да се обличат с вкус, за да се подиграваме на облеклото им, на вулгарността и кича в него? Хайлайфните плеймейтки, фолкаджийките, мутресите и папарачките, които непрекъснато биват натрапвани във фокуса на вниманието ни? Кой изобщо ги учи на социално поведение, на битова и всекидневна култура на общуване, кой ги възпитава в случай, че първите седем години са „безхаберен пропуск“, откъде те усвояват правилна ценностна система в свят, разтърбушен от насилие, социална непредвидимост, липса на утвърдена обществена и професионална йерархия и несправедливости?

Имането, стремежът към него, примамливостта да си сред имащите и изобщо целият потребителски бяс, рекламно наплевателство и невъзможно изобилие се плискат в неукрепналите души, заливат ги и ги подмамват, дават наклон на живота им, както биха се изразили те. За моженето и знанието изобщо не става дума. Не е зле, покрай толкова реформи в средното образование, някой да се замисли за въвеждането на „практически“ уроци, в които децата да усвояват основополагащи социални умения и правила за обществено поведение, да научават кое е допустимото и недопустимото в публичността.

За зрелостта на родителите и обществото

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

Очевидно е, че за възпитанието вече не може да се разчита само на семейството. Тъкмо покрай абитуриентските балове масово се разгръщат комплексите и парвенющината на „родителските тела“, наемат се ресторанти, чието меню включва чак и наргилета, плащат се баснословни цени за лимузини, теглят се кредити, подаряват се силиконови подобрения, поръчват се неправдоподобни тоалети – има нещо безмозъчно в липсата на мярка, в мащабите на този крещящ провинциализъм. Мои познати дори организираха десетина реда публикация за дъщеря си, пълна с фалш, лъжи и нашенска светскост в някакво „хайлайфско“ изданийце, просто да се втрещиш дали си в ХХІ век, в Гоголев разказ или в „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников...

Не може ли тъкмо балът, влизането в зрелостта, да станат прагът, отвъд който да въведем или изпратим децата си към някакъв по-голям смисъл, като родители да им дадем пример за мярка, милосърдие, социално съпричастие, висок вкус? Или още по-просто – за здрав разум и ценностен порядък.

Реклама