Бедността ″изяжда″ демокрацията | Начало | DW | 17.12.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Бедността "изяжда" демокрацията

Колкото по-бедни и социално онеправдани са хората, толкова по-рядко ходят да гласуват. В дяволския кръг от бедност и политическа апатия се въртят милиони, не само в Германия. Какви са опасностите за демокрацията?

Къде да намеря най-евтините продукти? Дошла ли е помощта за безработни, за да си напазарувам? С какви пари да пратя детето на училищна екскурзия? Ежедневието на най-бедните хора в Германия представлява постоянна борба за оцеляване и липса на перспективи за бъдещето. Тъкмо бедните и социално онеправдани биха имали всички основания да се стремят към промяна на статуквото, гласувайки на избори за някаква политическа алтернатива.

Парадоксалното е, че те почти не се възползват от това свое право. Наскоро публикувано изследване на фондация "Бертелсман" показва, че бедните слоеве от населението на практика не участват в политическия живот. Никога преди на изборите за Бундестаг не се участвали толкова малко хора както през последните години. В Германия днес има 17 милиона негласуващи. Повечето от тях имат минимални доходи и нисък образователен ценз.

Политическа апатия

Най-вече в онези градски среди, в които преобладават получателите на социални помощи, има очебийно ниска избирателна активност. В крайния кьолнски квартал Корвайлер например, на последните парламентарни избори са гласували едва 42,5% от регистрираните избиратели. Затова пък в изискания квартал Ханвалд активността е възлизала на 88 на сто.

Авторите на студията на "Бертелсман" установяват пряка зависимост между избирателната активност и нивото на безработицата: в Корвайлер без работа са над 19% от населението, а в Ханвалд - едва един процент. Същата зависимост може да се наблюдава в почти всички региони на страната. В лайпцигския квартал Фолкмарсдорф, където живеят много безработни, избирателната активност е била едва 47 на сто, докато в изискания Шлойсиг - 82 процента.

Изборът не е вече граждански дълг

Феноменът не е нов, но никога досега разликите не са били толкова големи, както по време на изборите през 2009 и 2013 година. "В социално слабите слоеве се извършва истинска промяна на ценностната система", твърди съавторът на студията Роберт Феркамп. До 80-те години на миналия век участието в избори се считаше за демократично гражданско задължение. Днес обаче много хора не го възприемат вече по същия начин.

Einwanderung Integration Armut Deutschland Duisburg

Тъкмо най-бедните слоеве на практика остават без политическо представителство

Няма я вече и традиционната обвързаност на някои избирателски среди с определени партии - например на работниците към социалдемокрацията. "Към това се прибавя и общото недоверие към политиците и институциите. Друг фактор, който отблъсква хората от участие в избори, е сложността на политическите решения, взимани в ЕС", казва социологът Ернст-Улрх Хустер от университета в Бохум.

Да се борим първо за квартала!

Роберт Феркамп смята, че феноменът на отчуждението от политиката ще се засили допълнително в бъдеще. Хората с ниски доходи не ходят да гласуват, защото смятат, че политиците така или иначе не представляват техните интереси, нито пък ги взимат насериозно. В резултат на това бедните социални слоеве сами се отказват от политическо представителство, с което дяволският кръг се затваря. "В нашата страна има двукласово общество", твърди и изследователят на бедността Хустер. Разбира се, демокрацията се гради не само на участието в избори. През изминалите години много хора излизаха да протестират и демонстрират в защита на различни свои интереси и права.

Социологът Хустер пледира за това, хората, които не ходят на избори, да бъдат приобщени към решаването на проблемите на местно, общинско, квартално ниво - там, където ги засягат най-пряко. Не всички експерти обаче споделят това мнение. Роберт Феркамп например смята, че подобно приобщаване е трудно изпълнимо: "Онези, които не ходят да гласуват, едва ли ще се ангажират и с други форми на демократично участие в политическия живот", твърди експертът.

Редакцията препоръчва