Бедна България | Новини и анализи от България | DW | 21.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Бедна България

Нескончаем недоимък, хронични страхове, симулация на преход, ново Средновековие - така двама експерти описват дневния ред на съвременното българско общество. Дневен ред, който продължава вече твърде дълго.

Почти два милиона българи живеят под прага на бедността - тоест, с по-малко от 214 лева на месец. Близо четири милиона души оцеляват с минималния доход от 310 лева, а половин милион граждани попадат в категорията „работещи бедни”, тъй като заплатата им е под 400 лева. Евростат обобщава нещата така: близо половината от българите са застрашени от бедност или социално изключване, а според най-широко използваната мярка за благосъстояние - БВП на глава от населението - България е на последно място сред 28-те страни-членки на ЕС.

В рамките на дискусия в парламента, организирана с помощта на фондация „Фридрих Еберт”, председателят на НС Михаил Миков заяви, че борбата срещу бедността е „основен приоритет за 42-то Народно събрание”, а министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов настоя за „активно използване на европейските средства” за справяне с недоимъка. Президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев заяви на свой ред, че положението в провинцията е страшно и че „бедността и безработицата са страховити”, а другият голям синдикат - КНСБ, организира предупредителен протест с искания за промени в проектобюджета за идната година.

Да се храниш с хорските страхове

Безизходицата, бедността и ниските доходи са в основата и на тазгодишните граждански протести, казва за Дойче веле президентът на КНСБ Пламен Димитров. През февруари основен акцент бяха мизерните доходи, докато през лятото общественото недоволство се взриви заради липсата на морал в политиката. През цялото това време обаче управляващите и много от новите лица в политиката се „хранеха” със страховете на българина - това важи както за опасенията от недоимък, така и за новия страх от бежанците, казва Димитров и добавя: „Много от политическите лидери се опитват да експлоатират страховете на българина, като ги проектират в едни абсолютно невъзможни проекти и заявки. По този начин те засилват напрежението, правят завръщането към политическата нормалност де факто невъзможно и в крайна сметка доказват, че промяната е наистина необходима”, посочва президентът на КНСБ.

Graffiti in Sofia, Bulgarien.

Години наред безизходица и безпаричие

За "перестройката" и новото Средновековие

През последния половин век българските политици престанаха да мислят за бедността на хората, твърди на свой ред проф. Тодор Танев от Софийския университет. „Българският „естаблишмънт” - тази отчетливо доминантна група, която държи в ръцете си властта и нейните лостове, е центриран единствено върху партиите и така той се отделя от хората, страхува се от тях, презира ги дори. Ако беше иначе, нямаше да имаме тези възпроизвеждащи се проблеми с мизерията. България е бедна не само сега, тя е циклично в тежък недоимък - тоест, става дума за систематичен процес. Нито една партия от сегашния политически елит не може да реши проблема с бедността, защото това са всъщност партии на „перестройката”. А самата „перестройка” е симулация на преход, който никога не бива да свършва, за да могат определени „феодални” фамилии от миналото да узурпират властта и да я предават на наследниците си. В този смисъл става дума за един вид ново Средновековие”, смята проф. Тодор Танев.

Идва зима...

„В основния финансов механизъм на държавата - бюджета и свързаните с него данъчни закони - не виждаме намерение за нова, различна от досегашната политика, не виждаме намерение за глътка въздух за най-засегнатите”, посочва профсъюзният лидер Пламен Димитров. Той е на мнение, че ако до окончателното гласуване на бюджета не настъпи някаква промяна и не се обърне внимание на енергетиката, на нейното съживяване и оздравяване, през зимните месеци хората отново ще изпаднат в положението да не могат да си плащат сметките. „Това неизбежно ще предизвика срив, който може да доведе до режим на електроенергията, а той от своя страна ще предизвика силно социално недоволство. Тези бунтове може и да не са точно „хлебни”, но със сигурност ще бъдат резултат именно от безизходицата, немотията и глада”, заключава Пламен Димитров.

Редакцията препоръчва

Реклама