Бедна богата Америка... | Новини и анализи по международни теми | DW | 10.10.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Бедна богата Америка...

46 милиона американци живеят под границата на бедността. И докато едни ровят из кофите за боклук, други получават милиони веднага щом докарат фирмата си до крах. Чудно ли е тогава, че се стигна до бунта на Уол Стрийт?

Какво става със страната на неограничените възможности?

Какво става със страната на неограничените възможности?

Протестното движение в нюйоркския банков квартал се разраства. Демонстрантите, предимно млади хора, които изглеждат като деца на постмодерното безгрижие, атакуват финансовия капитализъм. Кога е имало за последен път такова нещо в САЩ?

Чудното не е, че се стигна до този бунт, а че избухва едва сега. Защото "американската мечта" отдавна се спихна. САЩ имат най-високото равнище на бедност от всички развити страни: почти всеки шести американец - 46 милиона хора - живее под границата на бедността. И докато едни ровят из кофите за боклук, други получават милиони веднага щом докарат фирмата си до крах.

Истинският герой на бунта

Удивително е и това, че не философи или някакви други гурута са менторите на новото протестно движение, а икономисти - тоест хората от онази каста, които бунтарите от 68-а биха освиркали като "лакеи на капитала". Сред тях са наблюдателят на "Ню Йорк Таймс", нобелистът Пол Кругман, или бившият главен икономист на МВФ Саймън Джонсън. Според Джонсън финансовата олигархия е истинската власт в държавата, затова "трябва да се прекърши влиянието на Уол Стрийт". Демонстриращите казват същото с други думи: "Окупирайте Уол Стрийт!"

Wall Street Wallstreet Protest Demonstration Flash-Galerie

Скромни надежди, скромни искания

Но истинският герой на движението е един друг носител на Нобелова награда, Джоузеф Стиглиц. Преди една седмица той обясни на демонстрантите, че горният един процент от населението на САЩ притежава 40 процента от цялото национално богатство. "Почти всички ръководни фигури в сферата на икономическата политика произлизат от този един процент", допълни Стиглиц.

В името на насъщния

Впрочем налице е дълбоко историческо отрезвяване в обстоятелството, че тъкмо икономистите влизат в ролята на леви интелектуалци. Навремето, през 60-те години, водачите на студентските бунтове мечтаеха за постматериално щастие, за всичко, което се намира отвъд логиката на пазара. Революционерите искаха "съвсем другото", а най-добре веднага една нова система.

Днес, за разлика от тогава, надеждите са малки и скромни. Нюйоркските демонстранти пледират за "повече справедливост", някои искат намаляване на данъците, други просто участват, излъчвайки добро настроение. От политическа програма няма и следа. Утопичните искания се свеждат до призива да се сложи най-сетне край на капиталистическите ексцесии и всички граждани да имат достатъчно за ядене. Бедна богата Америка...

Редакцията препоръчва

Реклама