Бедната средна класа | Новини и анализи от Европа | DW | 13.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Бедната средна класа

Кризата в Гърция засяга все повече хора от средното съсловие. В престижните атински предградия мнозина са отписали децата си от частните училища и не могат да плащат сметките си за ток. Те разчитат на социалните кухни.

Мария Кефала-Салматани е градски съветник в кметството на престижното атинско предградие Кифися. При встъпването си в длъжност през 2003 тя обещала да създаде нов дом за деца с увреждания. Оттогава насам обаче приоритетите на градската управа са се променили значително. Днес Кефала-Салматани се грижи за разпределянето на хранителни продукти и медикаменти сред нуждаещите се хора в Кифися.

В началото Брюксел е оказал финансова подкрепа за целта. Днес обаче проектът се финансира главно от частни дарения. До края на януари местната администрация на Кифися ще открие и социална аптека за нуждаещи се. "От 1980-те години насам кварталът минава за престижен. Но това е само част от истината. В Кифися живеят и много семейства от средното съсловие. Семейства, в които и двамата родители са работели, а сега са безработни и се чудят как да свържат двата края", казва Мария Кефала-Салматани.

Kefala-Salmatani Suppenküchen für Bedürftige in Griechenland

Мария Кефала-Салматани

Преди всичко дискретност!

Общо 19 сътрудници на кметството в Кифися се грижат за ежедневното разпределение на храни в трапезариите за социално слаби хора. Помагат им и доброволци от хуманитарна организация. Засега 170 души от престижния квартал ползват услугите на социалните кухни. Истинският брой на нуждаещите се обаче е значително по-голям. Много от хората от средното съсловие просто не смеят да признаят тежкото си положение и се срамуват да посещават трапезариите за социално слабите, както и да получават държавни помощи.

"Често получаваме информации, че в някои къщи не се вижда никаква светлина, което означава, че токът е спрян. Говори се също, че в някои семейства децата са отписани от частното училище или пък че е продаден луксозният семеен автомобил", разказва Мария Кефала-Салматани. В такива случаи психолози и социални работници се опитват да влязат във връзка със засегнатите семейства и да помогнат при спазването на пълна дискретност.

"В престижното предградие Психико дискретността също е висша повеля", казва кметът Панделис Ксиридакис. Много от засегнатите никога не са си представяли, че може да им се наложи някога да търсят помощ. Затова градските власти предприемат необичаен ход. "Преди месец и половина открихме павилион, където всеки минувач може да направи дарение с хранителни продукти. Павилионът е разположен непосредствено до голям супермаркет в центъра, но раздаването на храните става на друго закътано място", казва Ксиридакис. "По правило дарителят се гордее с дарението си и иска да бъде забелязан, като по този начин мотивира и други хора да правят дарения. Но тези, които живеят от дарения, предпочитат да не се набиват на очи", допълва той.

Suppenküchen für Bedürftige in Griechenland Pantelis Xyridakis

Панделис Ксиридакис

Наплив към църковните кухни

Преди избухването на кризата цените на надвижимите имоти в квартала Психико достигаха до 10 000 евро за квадратен метър. Навремето надали някой си е представял, че някой ден и тук държавните власти ще организират социални кухни за нуждаещите се. Пред последните години обаче 120 души са потърсили помощ в кухните за социално слаби хора, където всеки нуждаещ се получава един път седмично пакет с хранителни продукти, който трябва да покрие седмичните му нужди.

Кметът Ксиридакис казва, че реалният брой на нуждаещите се е много по-висок. "Много хора се обръщат за помощ към църквата, а не към градските власти. Според нашите изчисления най-малко 300 души от квартала ежедневно посещават църковните социални кухни", казва той.

Католическата църковна общност е много активна в региона и също е открила кухня за нуждаещи се. Според Ксиридакис много мигранти-католици се обръщат за помощ към църковните кухни, защото по една или друга причина нямат достъп до социални услуги.

Редакцията препоръчва