Бате Бойко при големите батковци в Давос | Новини и анализи от България | DW | 22.01.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Бате Бойко при големите батковци в Давос

С нетърпение очаквам да се появи монтаж на Борисов в Давос с торбичка от BILLA. Поне в тази посока вървят коментарите около посещението му на престижния форум. Моята версия обаче е патриотично-романтична, пише И. Дичев.

С нетърпение очаквам да се появи монтаж на Борисов в Давос с торбичка от Била. Поне в тази посока вървят коментарите около второто му посещение на престижния форум. Някои осмиват балканската му физика и предвкусват някоя байганьовска интимност. Други си представят конфузните ситуации, в които може да го постави незнанието му на езици и предвкусват творческите интерпретации на репликите му от преводачката. Трети разказват градски легенди за маниерите му на маса и че бил способен да изяде 40 кюфтета на един път (на колко ли черен хайвер се равнява това, нямам представа). Най-синтезирана беше реакцията на проф. Аретов: на въпроса ми във Фейсбук „Какво ще прави Борисов в Давос?“, той отговори „Селфи“.

Моята версия е патриотично-романтична. Представих си нашия премиер като един Раковски, който обикалял по европейските столици и се представял за бъдещ княз на несъществуващата държава. Сключвал съюзи, правел договорки, разказвал за величието на родината си, за която никой не бил чувал. Вярно, че днешната Република България отдавна е политически факт, но дали вече е възникнала на картата на света, не съм сигурен. Така или иначе комуникативната мисия на г-н Борисов едва ли ще има връзка със страната, която управлява - или поне не повече от инициативите на Раковски.

Вземете девиза на форума: „Капитализъм на всички заинтересовани, не само на акционерите“ (играта на думи е трудно преводима, stakeholder capitalism, а не shareholder capitalism). Да сте чували някакви мисли по този повод у нас, някакви програми, политики? В чест на Давос „Оксфам" отново ни застреля с изследване за главоломно нарасналите световни неравенства - увеличилите се от 1000 на 2000 броя милиардери притежавали колкото две трети от населението на света.

Неравенство ли? В България такова нещо няма

Самата България се представя най-зле от всички държави в ЕС по отношение на неравенството. Кристалина Георгиева, която също е там, скоро призоваваше да се борим срещу него. У нас не само не се борим, но и рядко срещаме данни за това колко се разтяга ножицата между бедните и богатите български граждани. А по тази тема г-н Борисов предпочита да разговаря в Алпите, не край Витоша. За правата на жените, които са специален акцент на срещата, нашите институции в ужас отказват да говорят, сакън да не ги обвини някой в Истанбулска конвенщина. Неправителствените организации са на почит в Давос, у нас - под обстрел от национал-популисти и кафяви медии. Предполагам, че българският премиер ще кима усърдно по планетарно-важните теми, може дори Грета да пощипне по бузата - после ще се върне в една съвсем друга страна и ще си кара по стабилному.

Редакцията препоръчва

Не ме разбирайте погрешно, мисля, че е чудесно наш представител да е сред световните лидери. България има една такава мъчителна склонност към несъществуване - все някъде ни няма, ако пък отидем - повече обикаляме по магазините, отколкото контактуваме, ако все пак седнем до някого - сумтим и се съсредоточаваме в чинията си. Изкуството на светския разговор у нас се смята за превземка, любезностите - за лицемерие, интересът към събеседника - за загуба на време.

Надявам се, че г-н Борисов вече се е понаучил да плува в международни води, а  и не ми се вижда много интроверт. Пък и човешките отношения са странна работа, може тъкмо простоватият му и несръчен маниер да създава усещане за автентичност. По-ярко помним идиотските жестове, отколкото дипломатичните, нали сте забелязали? Смути ни първата снимка от Давос, пак прегърнал - този път Фон дер Лайен („Дано само не се изцепи като Кобрата!“ четох из форумите). Но може пък тъкмо този балкански стил да впечатли новите комисари?

Ако погледнем посещението по-сериозно, Борисов извършва традиционен за своето управление маньовър: в момент на тежки проблеми вътре в страната - водна криза, вот на недоверие - той се издига над мелето и полита в стратосферата на външна политика. Последният му мандат изобщо върви в тази посока, да се отърсва от дребнотемието, за да ни подготви за ролята на бъдещ княз, пардон, президент.

Ходенето му в Давос някак отново изглежда свързано с Тръмп. За да се срещне с него, щеше да ходи там миналата година; отказа се само защото американският президент тогава отмени визитата си за форума. Дали очаква да му помаха от другия край на масата, припомняйки за покупката на самолетите? Или някак в коридорите да се извини за руския газопровод, да измоли прошка? Или просто се възхищава от могъщия безпардонен батко?

Проф. Ивайло Дичев

Проф. Ивайло Дичев

Сигурно ще чуем прес съобщения за важни срещи с балкански лидери, които уж покровителстваме пред ЕС. Ще ни разкажат за някой милиардер, когото премиерът е поканил да инвестира у нас, макар че тия работи по форумите не стават. Но няма лошо тия хора да ги познаваме, ако се удаде случай – да ги потупаме по рамото.

Борисов се готви да остави следа във вечността

Ще кажете, цялата работа - на гол тумбак нарцисизъм? Вярно, г-н Борисов вече мисли за края на активната си политическа кариера, готви се да остави следа във вечността. Но нарцисизмът на управниците не е за подценяване. Политиката е до голяма степен именно битова дейност – вечерят, обядват, карат се, правят си комплименти, в други епохи са се и женили помежду си. Тази човешка връзка допълва договорите, без нея никога не са минавали междудържавни отношения. Луксозно, безсмислено, но ако ни няма там - по-лошо, нищо, че се троши държавна пара.

Който не му харесва какви хора го изобразяват като нация, да гласува другояче. Но, що се отнася до подигравките, през 2005 царят в Давос изглеждаше по на място с маниерите, с езиците си, но и на него намерихме какво да придиряме, не помните ли? Това май си е просто спецификата на българската идентичност от времето на Алеко - да се срамуваме от сънародника, който ни излага пред чужденците.

Реклама