Батак - екзотика за чужденци? | Новини и анализи от България | DW | 19.05.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Батак - екзотика за чужденци?

Каква е ролята на чуждото изкуство за формирането на българския патриотизъм? Това се пита Мартина Балева, която преди две години разпали ожесточени страсти по повод на една картина. М. Липчева разговаря с нея в Берлин.

default

И изкуството се влияе от жаждата за сензации

Картините, които са залегнали здраво в националната памет на балканските народи, са създадени през 19-ти и началото на 20-ти век предимно от чужди творци - французи, чехи, руснаци. Този факт кара изкуствоведката Мартина Балева да си зададе въпроса, каква е била същинската причина тези чужденци да се заемат с темата и какво влияние има чуждото възприятие върху изграждането на национално съзнание на Балканите. Това е и темата на лекцията на М. Балева в Хумболдовия университет в Берлин.

Бунтовете на християнските народи в Османската империя предизвикват силен отглас в медиите в Западна и Средна Европа, както и в Русия. В същото време новите медии, като например илюстрованите списания, се превръщат в силна конкуренция на изобразителното изкуство.

Buchcover Batak ein bulgarischer Erinnerungsort

Изданието, което събуди всякакви страсти

Кървавото и стряскащото се харчат добре

Така то се принуждава да бъде актуално, да следва непосредствения ход на събитията, но и масовия вкус на публиката, т.е. търсенето на стряскащото, екзотичното и бруталното, което изобилства в информациите с балкански адрес. Един от първите творци в основата на тази традиция е французинът Дьолакроа:

„Той казва, че за да направи пробив на пазара или на творческата сцена на изобразителното изкуство, трябва да покаже нещо кърваво и екзотично”, пояснява Мартина Балева, научен сътрудник в Академията на науките на Берлин и Бранденбург.

За да бъдат разбрани от публиката, незапозната с балканската тематика, тези картини често са своеобразен колаж от християнски символи. Балева дава за пример известната гравюра, позната на българската публика като „Турските зверства в Батак”. В нея има точно три такива символа: на Пиета, на разпнатия Христос и на избитите във Витлеем младенци по заповед на цар Ирод.

Любопитното тук е, че извеждането на символи от конкретното събитие води до взаимозаменяемост на картините и заглавията им в зависимост от публиката, за която са предназначени. Въпросната гравюра „Турските зверства в Батак” има първоначално друго - неутрално по звучене - заглавие: „Турски ариергард”. Тя се появява в руската преса в последните дни на руско-турската война.

Една картина - две заглавия

Едва след това, с променено вече и емоционално заредено заглавие, гравюрата попада в полезрението на българската общественост. Мартина Балева дава и няколко подобни примера с картини от чужди автори, изиграли важна роля при изграждането на национално съзнание у други балкански народи:

„Мотивите в тези картини не са толкова конкретни. Те са символични и могат да бъдат многостранно интерпретирани, така че да се сложат във всеки един контекст, който е необходим в зависимост от случая и ситуацията”, обяснява изкуствоведката.

Това естествено става възможно благодарение на медиите, които предлагат дадената картина в необходимия за националното съзнание на съответната балканска страна прочит. Тази взаимозаменяемост на картините продължава и до днес, твърди Балева:

„2007-2008 година, когато се водеше много оживена дискусия за моето изследване за картината на Пиотровски за събитията в Батак от 1876 година, в българската преса беше често използвана картината на Константин Маковски „Български мъченици”, която няма нищо общо с Батак, а е свързана с руско-турската война и е една чисто пропагандна картина”, твърди Мартина Балева.

Gemälde Krimkrieg

Исторически митове се създават и в изкуството

Българските медии обаче далеч не са единственият пример за онагледяване на реално случващи се актуални събития с картини или мотиви, внушаващи определени символи: „СиЕнЕн е чудесен пример за това, как мотивът за Мадоната с Младенеца беше използван в репортажите от войната в бивша Югославия.”

Емоцията като обяснение на исторически факти

В края на 19-ти и началото на 20-ти век репродукции в книги и илюстровани списания работят на пълни обороти по тази схема. Така сложни исторически събития се представят с изчистени символи, спомагайки за формирането на национално съзнание. Механизмът е добре познат от историята на много европейски нации. Кое обаче е типично балканското в този случай?

„Граничната линия на религиозно-етническите признаци, т.е. разделящото, се превръща в символично обобщение на национално-историческото на Балканите. Публикуването на тези картини в исторически научни изследвания и учебници, и издигането им в ранг на емоционално-компримирани обяснения на комплексни исторически събития, са формирали в значителна степен националните представи на редица поколения в балканските държави ”, казва изкуствоведката Мартина Балева.

Редакцията препоръчва

Реклама