Балканските народи и историческите (не)истини | Начало | DW | 01.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Балканските народи и историческите (не)истини

Да помири балканските народи чрез пречистване на учебниците им по история от едностранчиви интерпретации, които пораждат агресии - тази амбициозна цел си е поставил Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа.

Тази седмица Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа със седалище в Солун получи Наградата за опазване на човешките права на германската фондация „Фридрих Еберт”.

„Учебниците по история са нещо като предвоенна подготовка” - това изречение на белградската историчка Дубравка Стоянович важи с драматична сила в немалко региони на света. И особено на Балканите. В тази част от Европа учебниците по история служат не само за обясняване на миналото - те се използват и за легитимиране на националистическата политика и нейните цели. Тъкмо по тази причина в няколко балкански страни държавата със закон натоварва определени научни институции да пишат „националната история”. На Балканите е всекидневие политици, църковни деятели и медии да обругават онези историци, които поставят под съмнение националните митове - например най-разпространения мит на Балканите, където всяка отделна нация представя себе си за жертва, а съседите - за агресори и окупатори, посочва Панайотис Купаранис от гръцката редакция на Дойче веле.

Българският му колега Александър Андреев дава конкретен пример - метафората „турско робство”, която мнозина в региона все още възприемат буквално. "Където и да живееш в Европа, все някога си бил под някакво „робство” - римско, испанско, холандско, френско или австроунгарско. Лично аз не съм забелязал германците, сред които живея, да се гневят много на „римското робство”, например", казва Андреев, който добре познава работата на Центъра за демокрация и помирение в Югоизточна Европа.

Разрушителната сила на историческите (не)истини

Професор Улф Брунбауер от университета в Регенсбург смята, че най-прекият път към разбирателството минава през трансграничното сътрудничество между историците и авторите на учебници. Точно с това се занимава и Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа, който тази седмица бе отличен с Наградата за защита на човешките права на германската фондация „Фридрих Еберт”.

Центърът със седалище в Солун се финансира със средства, отпускани от общо 27 правителства, институции и фирми, сред които са Еврокомисията и правителствата на Германия и Швеция. Организацията е създадена преди 15 години в Солун - като един вид отговор на югославските войни, които болезнено припомниха каква разрушителна сила притежават интерпретациите на историята, загнездили се в съзнанието на милиони хора. В тези войни всеки от враждуващите етноси използваше своята версия на общата им история, за да оправдае кръвопролитията.

Най-забележителният проект на Центъра в Солун са четирите тома исторически материали, пригодени за преподаване в училище. Повече от 60 историци от цяла Югоизточна Европа в продължение на години разработват теми като Османската империя, нации и държави в Югоизточна Европа, Балканските войни и Втората световна война. Те са натрупали огромно количество материали, включително карикатури, вестникарски статии и речи на политици.

Bierbändiges Geschichtswerk von CDRSEE

Четирите тома, изготвени от Центъра за демокрация и помирение в Югоизточна Европа

Разни страни, разни интерпретации

Въз основа на тези исторически материали учениците могат сами да сравнят как в отделните балкански страни се интерпретират събития като Междусъюзническата война, например, как всяка страна оправдава своите действия във войната и как тълкува действията на съседите, които обикновено остро осъжда и дори окарикатурява. Изданията на Центъра вече са преведени на всички езици в региона - с изключение на румънски и словенски, а в Албания, Хърватия, Сърбия и Кипър са официално сертифицирани като подходящи за преподаване.

Центърът провежда съвместни семинари за учители по история от балканските страни и организира международни ученически лагери. Независимо от всичко това ръководителят на Центъра Ненад Шебек не си прави илюзии: тази работа предизвиква и много отрицателни емоции в отделните страни. Мнозина привърженици на етноцентристките исторически интерпретации, които смятат себе си за големи патриоти, наричат участниците в проекта „предатели” и „пета колона”, казва Шебек в интервю за Дойче веле.

"Такива "патриоти" има предостатъчно и в България, но никой от тях досега не е успял да отговори на един елементарен въпрос: дали е по-добре съседите да живеят в омраза и войни - или пък в мир и сътрудничество", коментира на свой ред Александър Андреев.

(Съвместно с предаването "Светът е седем" на БНТ)

Редакцията препоръчва