Балканите не щат да са крайна спирка за бежанци | Новини и анализи от Европа | DW | 06.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Балканите не щат да са крайна спирка за бежанци

Страните по т. нар. балкански маршрут досега само прехвърляха бежанците към Западна Европа. Сега обаче те се опасяват, че хората могат да останат при тях и се надяват Германия да намери решение на бежанската криза.

Срещата на държавните и правителствени ръководители от ЕС и Турция, на която ще се търси решение на бежанската криза, ще бъде наблюдавана много внимателно от страните по т. нар. балкански маршрут. Две от тях – Македония и Сърбия – няма да присъстват на срещата, но зорко ще следят дискусията в Брюксел, защото всичко, което се обсъжда там, ще има пряко отражение върху ставащото по техните граници.

Сръбският комисар за бежанците Владимир Кукич отхвърля всякаква отговорност за ставащото: „Уверявам ви, че решенията се взимат в страните, към които са се устремили бежанците – т.е. Германия, Австрия или Швеция.“ А македонският президент Георге Иванов изяснява: “Щом някоя държава на север от нас затвори границата си, ние тук сме принудени да сторим същото“.

Знак от Запада

Това поведение на балканските държави не е ново. Същото беше и след срещата на върха между ЕС и балканските държави през октомври 2015 в Брюксел. Тогава се обсъждаха мерки за ограничаването на хаоса по балканския маршрут, които обаче така и не бяха реализирани на дело. Затова отделните страни започнаха да пропускат само бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан, независимо, че подобно нещо изобщо не е било договаряно, пояснява Ксеня Миленкович, директорка на сръбския център за Европейска интеграция (SEIO) в Белград.

Serbien Vladimir Cucic Flüchtlingskommissar

Владимир Кукич: Решенията вземат страните, към които са се устремили бежанците

Когато в Германия започнаха да обсъждат дали бежанците от Афганистан изобщо могат да се третират като бежанци от регион на войни, страните по балканския маршрут не се колебаха дълго: те на бърза ръка обявиха и афганистанците за икономически бежанци и престанаха да ги пропускат през границите си. “Готови сме да помагаме за транзитното преминаване на всички хора, които имат перспективата да бъдат приети от европейските държави“, каза сръбският комисар за бежанците и побърза да отхвърли всяка отговорност от своята страна: “Отдавна вече се говори, че афганистанците няма да бъдат приемани. Ние не сме отговорни за това решение“, каза той.

Необичайна хармония

Балканските страни рядко са били толкова единни, необичайно беше и единодушието между народите и политическите елити по отношение на бежанците.

Гърция, Македония, Сърбия, Хърватия и Словения повтарят почти едно и също: “Бежанците така или иначе не желаят да останат при нас, те искат да продължат към Западна Европа, а ние само им предлагаме нашата логистична подкрепа“, за да добавят после: „Нашите страни със сигурност няма да се превърнат в крайна спирка за бежанци."

Griechenland Flüchtlinge an der Grenze zu Mazedonien Idomeni

"Транзитните" балкански държави не желят бежанците да остават на техните територии

През лятото на 2015, когато бежанският поток беше вече започнал да тревожи Европа и се появяваха първите драматични кадри от границите, в държавите от Западните Балкани взеха оживено да обсъждат „ислямистката опасност“. Много скоро обаче стана ясно, че бежанците изобщо не желаят да остават в тези държави. Цифрите доказват това: през последната година по балканския маршрут са преминали над 800 000 бежанци, но в Македония са били подадени едва 1578 молби за убежище, в Сърбия - 8, а в Хърватия, която все пак е страна от ЕС, – цели 211.

В продължение на месеци потокът от бежанци просто беше направляван от една граница към друга – чак до страните, приемащи бежанци – т.е. Австрия, Германия или Швеция.

Тревогата взема връх

Междувременно обаче ситуацията е променена. Откакто в началото на февруари Австрия започна да приема само по 80 молби за убежище на ден и обяви горна граница от 37 500 души на година, т. нар. „транзитни“ балкански държави бяха обзети от огромна тревога. Нито една от тях не желае бежанците да остават на нейна територия. Македонската граница към Гърция е почти изцяло затворена, а в Хърватия дори се обсъжда възможността да се използва армията за защита на границата. Нервността се засили дори в държави, които остават встрани от основния балкански маршрут. Българският премиер Бойко Борисов например нареди на армията и полицията да провеждат съвместно учение тъкмо в граничния регион към Гърция и Македония.

Правителствата в балканските държави сега очакват с напрежение резултатите от срещата между ЕС и Турция. Всички погледи са отправени най-вече към Германия. „Германия е най-влиятелната държава в ЕС и цел, към която са се устремили повечето бежанци. Вместо да се опитва да въвежда квоти или да блокира бежанските маршрути, Германия сега има шанс да намери генерално и обхватно решение на бежанската криза“, твърди младият белградски социолог и блогър Дарио Хайрич. Той предупреждава: „Ако Европа реши да последва примера на Унгария и да продължи да издига огради, тя ще се изолира от останалия свят, за да остане насаме със собствената си ксенофобия“.

Редакцията препоръчва