Балканите ли ще спират бежанците? | Новини и анализи от Европа | DW | 28.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Балканите ли ще спират бежанците?

Политици от десния спектър отдавна предричат, че Западът ще накара балканските държави да изградят лагери за трайно настаняване на бежанците, с което да се намали миграционният натиск към Запада. Възможно ли е това?

default

Виктор Понта, Бойко Борисов и Александър Вучич

Планът от 17 точки, който разработиха ЕС, Германия и страните по т.нар. балкански маршрут, звучи по-скоро като пожелание – осигуряване на по-хуманни условия за бежанците, по-добра координация между властите на държавите в региона, и - което е най-важното - спиране на неконтролирания приток. Все пак има и няколко конкретни цифри: 400 полицаи ще помагат на Словения, сътрудници на европейската гранична агенция „Фронтекс” ще оказват подкрепа на Гърция, Сърбия и Хърватия. Планът предвижда и създаването на 100 000 нови места за прием на бежанци по балканския маршрут.

Сръбският блогър Михайло Тешич твърди, че планът е бил изготвен под натиска на властите в Берлин. „Брюксел и Берлин инструктират балканските страни да спират и забавят бежанския поток", казва той.

Хронично неподготвени

Стотици хиляди бежанци вече преминаха по балканския маршрут. А балканските държави все още твърдят, че не са подготвени за тази вълна, макар че тя можеше да се предвиди”, казва политоложката Лидия Вукадинович от Загреб. Тя припомня, че и досега политиците от балканските страни се показват не откъм най-добрата си страна, поради което навсякъде се разиграват грозни сцени. Бежанците на много места спят под открито небе, полицията използва дори сълзотворен газ. "Стана ясно, че нито една от тези държави не е в състояние да се справи сама с проблема. От тази гледна точка е нужно сътрудничество на европейско ниво", казва Вукадинович.

Известната антроположка от Любляна Светлана Слапшак си представя това сътрудничество по друг начин. През лятото тя дори организира подписка за създаването на сигурен коридор за преминаването на бежанците от Гърция до Германия, без да има нужда те да бъдат спирани по границите и без излишна бюрокрация: "Тези хора имат нужда от помощ сега. А на Балканите ставаме свидетели на почти средновековни сцени. Хората изминават хиляди километри пеша. Тези сцени само задълбочават и без това съществуващите предубеждения към Балканите", казва тя.

Брюкселският план изрично настоява за по-добра комуникация между страните по балканския маршрут. А от нея досега няма и следа. Вместо това отделните правителства взаимно си приписват вината за настоящото положение. Словения например твърди, че Хърватия се държи като голям автобусен превозвач и само транспортира бежанците по-нататък. Същото обвинение отправя Хърватия към източната си съседка Сърбия. В резултат на този спор граничните пунктова между двете държави бяха затворени дни наред. "Това са малки държави с общо, кърваво минало", казва Лидия Вукадинович. А политиците съзнателно насърчават враждите, най-вече с предизборни цели.

Могат ли оградите да спрат тези хора?

Serbien Flüchtlingslager in Presevo

Безкрайните колони от бежанци, преминаващи през Сърбия

Експертите съзират опасност от надигане на екстремистите в бившите югославски републики. Отдавна вече някои политици от десния спектър в Сърбия и Хърватия предсказват, че ЕС ще създаде лагери за трайно настаняване на бежанците на Балканите, за да ги откаже да пътуват на Запад. Професор Светлана Слапшак не се учудва, че в редица страни от региона хората са отрицателно настроени към бежанците: "25 години след разпадането на Югославия ние все още преживяваме драматичен срив на жизненото равнище, засилваща се социална несправедливост и безнадеждност. Това се отразява и на мисленето на хората", казва тя.

В различни страни на Балканите, включително в България, Словения и Хърватия има призиви за затваряне на границите или за строеж на нови огради. Блогърът Михайло Тешич смята, че това е доста опасно развитие. Първоначално унгарските заграждения минаваха за неевропейски и нехуманни, а сега оградите и стените стават все по-модерни. И то, независимо от факта, че страховете на така наречените загрижени граждани са напълно неоснователни. "Бежанците изобщо нямат намерение да остават на Балканите, а онези, които се поели по тежкия път и са стигнали дотам, не могат да бъдат спрени дори и с огради", казва той.