А те бягат, и бягат, и бягат | Новини и анализи от Европа | DW | 28.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

А те бягат, и бягат, и бягат

Всеки ден хиляди бежанци поемат по опасния път към Европа, а надеждата им за по-добър живот е по-силна от страха. Драмата на бежанците и причините за нея - това е темата на седмицата на Дойче Веле.

Пролетта дойде. И към Европа отново се стичат бежанци. Причините не са една и две. Бедност, често пъти жестока бедност. Липса на образование. Безработица. Диктатури. Деспотизъм. Изтезания. Преследвания. Тормоз. Граждански войни. Войни. Разпаднали се държави, където властват мародерски банди.

Безизходицата и горчивата нужда принуждават хората да бягат, да търсят нов живот далеч от родината си, да се надяват на поне мъничко щастие. Тези хора пристигат при нас от Еритрея, Сомалия, Либия, Сирия, Ирак, Афганистан и още много страни. Да не говорим, че в самите кризисни региони се местят маси бежанци.

Циничен бизнес

Според някои оценки, в момента по света има 50 милиона бежанци. Те бягат с риск за живота си - и често пъти срещат смъртта. В повечето случаи банди от трафиканти им обещават да ги прехвърлят в онези страни, където бежанците мечтаят да се заселят. Пътищата обикновено за заобиколни: от Сирия през Турция или от Алжир през пустинята към Либия, после през морето към континента на надеждата - Европа. Понякога още в морето екипажите ги изоставят и така ги обричат на удавяне. В тази модерна „търговия с роби” вече се въртят милиарди - по най-брутален и циничен начин.

Когато най-сетне пристигнат, бежанците обикновено попадат в претъпкани временни приюти, получават някаква медицинска помощ и често пъти веднага разбират, че има опасност да ги върнат обратно. Някои от тях минават в нелегалност и се захващат с каква ли не работа - на черно и в нечовешки условия, само и само да оцелеят и да помогнат на семействата си.

Kudascheff Alexander Kommentarbild App

Александър Кудашев, главен редактор на ДВ

Част от бежанците получават подкрепа от свои роднини, които вече са уседнали в съответната страна, за други се грижат многобройните доброволци, посветили част от времето си на хора в беда. Трети разчитат само на държавата, в която са поискали политическо убежище. Мнозина обаче са принудени да се върнат обратно там, откъдето са тръгнали. Обратно при бедността и безнадеждността.

Малки победи, големи поражения

Бежанците - това е темата на седмицата на Дойче Веле. В поредица от публикации се опитваме да проследим бежанските потоци - от изворите до крайната им цел. Представяме моментни снимки на онези страни, от които хората бягат. Проследяваме дългия и опасен път, който често пъти завършва със смърт. И разказваме за онова, което очаква бежанците и кандидатите за политическо убежище тук, в Германия, и другаде в Европа.

Нашата тема на седмицата описва действителността, надеждите и разочарованията, малките победи и големите поражения. Описва и политическата безизходица. Да, без никакво съмнение наш хуманен дълг е да спасим корабокрушенците и да приемем бежанците. Ясно е обаче и друго: няма как да приемем всички, които искат да дойдат. Правото на политическо убежище е свещено, но в момента то се разводнява до краен предел.

Тъй или иначе, стотици хиляди хора по африканското крайбрежие имат сега една-единствена цел: да скочат в следващата гемия. За тях е важно само да оцелеят по време на плаването. И да пристигнат на континента на надеждата.

Редакцията препоръчва

Връзки