А когато дойде следващата бежанска вълна? | Новини и анализи от Европа | DW | 13.09.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

А когато дойде следващата бежанска вълна?

Оградите по европейските граници изпълняват предназначението си: броят на пристигащите бежанци намаля. Докога обаче бодливата тел ще сплашва мигрантите? И дали някога Дъблинското споразумение ще започне да функционира?

Поучително е да прегледаш купчина статии за трудностите на европейската политика за предоставяне на убежище, писани през последните три десетилетия. В тях става дума за твърде бавното европейско обединяване по този въпрос, за вълните от бежанци, за неравномерното разпределение на мигрантите сред държавите, които навремето се наричаха "Европейска общност", за твърде малкото регистрации на бежанци в южните държави и твърде голямото натоварване за Германия. Понякога човек автоматично поглежда към датата на статията, защото четейки тези редове от 1990 година, през цялото време има усещането, че тя е писана през последните седмици.

Терминът "Дъблинска конвенция" обаче веднага го подсеща, че статията е стара. Днес вече си имаме работа с договореностите "Дъблин III". Но иначе за последните 25 години от въвеждането на Дъблинските правила сбърканата конструкция на европейската бежанска политика до голяма степен оцеля непокътната. И още по-точно: слабостите ѝ се множат или поне стават много по-видими, отколкото в миналото.

Редакцията препоръчва

Когато "Дъблин" не функционира

Според основния дъблински механизъм, за процедурата по даване на политическо убежище отговаря онази страна, в която кандидатът за убежище за пръв път е стъпил на територията на ЕС. Вече от години обаче се знае, че когато става дума за малки или икономически слаби държави, този механизъм не функционира. Когато "Дъблин" беше измислен в началото на 1990-те години, Германия все още имаше дълга външна граница с държави извън ЕС, защото нито източните й съседки, нито Австрия бяха членки на Общността. Още тогава валяха оплакванията, че тежестта за Германия е твърде голяма заради прииждащите хора от изток и от юг, но тяхното разпределение все пак отговаряше доста повече на правилата и на духа на "Дъблин". Но да не забравяме все пак, че голямата бежанска вълна от началото на 1990-те години не бе толкова масова, колкото вълната от последните години.

Тоест, още тогава се е знаело, че системата има слабости. Но понеже политиците също са хора, при най-малките наченки на "нормализиране" на ситуацията, те просто изтласкваха трудностите доста по-назад в списъка си с приоритети. Това не е хубаво, но е разбираемо, защото проблемите се решават винаги според тяхната неотложност – не само в политиката. Към 1994 година броят на бежанците започна рязко да спада. Ако през 1992 в Германия бяха подадени почти 440 000 молби за политическо убежище, само две години по-късно те бяха под 130 000, а след това броят им продължи да спада. Преди девет години, през 2007, беше достигната най-ниската точка: 19 164 кандидати за политическо убежище в Германия. През есента на 2015 в страната влизаха горе-долу толкова кандидати за убежище - само че за един уикенд. През 1990-те години имаше точно толкова причини за миграцията, колкото и днес. Само проблемът "Сирия" не съществуваше. Хората имаха достатъчно основания да бягат още тогава от Афганистан, от Ирак или от редица африкански страни.

После започнаха да пристигат мигранти от Западните Балкани, а накрая от Сирия се надигна бежанска вълна към Европа, която достигна досегашния си апогей през миналата година. И отново прозвуча онзи стар въпрос: Защо "Дъблин" не функционира? Неслучайно няколко страни-членки, а и Еврокомисията, се опитват да реформират тези договорености. На хартия няма по-лесно нещо от това. Страните от ЕС са единодушни, че трябва по-добре да охраняват външните си граници. Затова и разшириха агенцията "Фронтекс". Междувременно край гръцките брегове патрулират дори военни кораби. С Турция беше сключено споразумение за ограничаване и направляване на мигрантския поток. В Италия и в Гърция постигнаха голям напредък с регистрирането на бежанците. Всичко това работи, независимо от недостатъците.

Ungarn, Flüchtlinge an der Grenze zu Kroatien

Ключът към решаването на проблема: справедливото разпределение на бежанците из ЕС

Какво трябва да се случи?

Да разбираме ли тогава, че политиката на ЕС за предоставяне на убежище се развива правилно? Нека не забравяме, че дори и най-добрата система се срутва, когато функционира само едната ѝ половина. А изграждането на ефикасна гранична охрана и на центрове за регистрация е само по-малката част от задачата. Решаващо е "солидарното" разпределение не кандидатите за убежище в рамките на ЕС, където Германия така или иначе ще си остане магнит за мигрантите. Само ако се гарантира това "справедливо" разпределяне, приемните държави по периферията на ЕС ще имат мотив да се стараят за регистрирането на пристигащите – и то трайно. Но дори днес, когато притокът на хора – поне откъм Турция – рязко намаля и можем малко да си отдъхнем, в повечето страни-членки не се наблюдава никаква нарастваща готовност за прием на бежанци. Ако това положение се запази, ще се окаже, че измамното "дъблинско спокойствие" се дължи не на някакви ефикасни процедури, а на временното сплашване чрез затворените граници. Ако обаче това сплашване намалее и вълната отново се надигне, старите проблеми веднага ще изплуват на повърхността. А вътрешнополитическите процеси - както в Германия, така и в много други страни – говорят за това, че "Дъблин" още дълго време няма да функционира така, както би трябвало.

Екхард Лозе, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Реклама