А какво прави България, за да дойдат тези пари? | Новини и анализи от България | DW | 24.06.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

А какво прави България, за да дойдат тези пари?

Ангела Меркел призова германския бизнес да инвестира в България. Но точно това не се случва - към нерешените стари проблеми (корупция, правна несигурност) се прибавя и един нов: дефицитът на квалифицирани кадри.

През 2016 г. новите германски капиталовложения в България са едва 124 млн. евро. Спадът им с цели 60% в сравнение с 2015 говори, че България продължава да е загърбвана от бизнеса в Германия - дори в периоди на силен стопански растеж и инвестиционна експанзия. Лошото качество на професионалното обучение и емиграцията на млади и способни кадри са сред основните причини за блокирането на много инвестиционни намерения на германски фирми в българската икономика. Бюрокрацията и липсата на прозрачност в работата на администрацията усилват свързаните с еврофондовете и обществените поръчки възприятия за корупция.

Работещите в България германски фирми продължават да очакват от правителството ясни ангажименти и срокове за провеждането на спъваните досега реформи в съдебната система и в публичната администрация, както и за намаляване на огромното бюрократично бреме и други въздействия върху бизнеса. Тези и още много нелицеприятни изводи прозвучаха на бизнес-форум на Германо-българската индустриално-търговска камара и либералната фондация „Фридрих Науман“.

Вечните препъни-камъни

Редакцията препоръчва

Посоката в развитието на германо-българското политическо и стопанско сътрудничество е правилна и много обнадеждаваща като темпове на осъществяване и перспективи. Членството на България в Европейския съюз е основната причина през последните 10 години обемът на  двустранната търговия да се удвои и да достигне рекордните 6,6 млрд. евро годишно. Но възможностите за сближаване са много по-големи и потенциалът им е далеч от изчерпване, твърди германският посланик в София Детлеф Лингеман.

Шефът на софийското бюро на фондация „Фридрих Науман“ Даниел Кадик вижда решението на задълбочаващия се проблем с кадрите в активирането на близо 200 000 нищонеправещи млади българи на възраст до 30 години. „Броят на младежите от тази категория в Германия е много нисък благодарение на съвместните усилия на държавата и бизнеса при провеждането на всеобщо дуално обучение в средните училища като основен начин за подготвяне на младата смяна за работните места на бъдещето“, посочва Кадик. За две десетилетия присъствие в България световният лидер в дигиталните технологии в производството АББ е увеличил персонала си 50 пъти до 2500 души. Изградил е 6 завода и е създал заетост за още 2500 доставчици и дистрибутори. Управителят на българския филиал на компанията Екерхард Нойрайтер обаче не крие, че плановете му за разширение на бизнеса са застрашени от нарастващия дефицит на подготвени млади работници и специалисти. „Все още не виждаме достатъчно силен ангажимент от страна на държавата за изграждането на системата за двугодишно професионално обучение в средните български училища“, твърди Нойрайтер.

В същото време германският бизнес в България изпълнява своята част от дадените обещания за предоставяне на модерни работни места за целите на обучението на българските младежи, желаещи кариера в родината си. Даниел Кадик допълва, че корените на проблема не са  само в системата на средното образование. „В страната има прекалено много университети, които подготвят възпитаниците си на много ниско равнище и без връзка с търсенето на качество и количество на пазара на труда. Цялата система във висшето образование трябва да претърпи основен ремонт, а учебните планове и програми да бъдат прочистени от ненужни и безсмислени предмети и професии“, изтъква шефът на софийското бюро на фондация „Науман“.

Забравените малцинства и селски райони

Светла Костадинова от софийския Институт за пазарна икономика /ИПИ/ не крие песимизма на изследователите, провеждащи анкети с млади българи за плановете им да се развиват и израстват професионално в родината си. Според нея, освен неработещата съдебна система, голям проблем представлява нереформираната държавна и общинска администрация. В продължение на седем години ИПИ е анализирал над 900 одита на Сметната палата, посветени на работата на чиновническия апарат. Резултатите са плачевни – в половината от случаите е констатиран пълен провал в изготвяните и провеждани планове и мероприятия. Огромни бюджетни средства са били похарчени без дори и минимален ефект върху подобряването на условията за правене на бизнес в страната.

Daniel Kaddik Friedrich Naumann Stiftung in Sofia (BGNES)

Даниел Кадик: В България има прекалено много университети

Даниел Кадик е на мнение, че проблемът с ромската интеграция остава много сериозен, а нерешаването му лишава страната от така дефицитната млада работна сила. Развитието през първите седем години предопределя бъдещето не само на младите роми. Заложник на ромското образование е и перспективата за справяне със застрашително нарастващия недостиг на трудови ресурси. Ето защо българската държава трябва най-после категорично да застане зад гъвкава, но неуморно провеждана политика за  всеобхватно записване и присъствие на децата на ромите в детските градини и в училищата. Актуално изследване на Световната банка в 262 много бедни български селища сочи, че премахването на всякакви такси за посещаване на детските градини води до 50-процентно увеличение на броя на записаните в тях ромски деца и способства за нарастване на посещаемостта на занятията с 20%. 

Безработицата намалява?

Екерхард Нойрайтер от АББ-България настоява за повече стимули за инвестиции и развитие на забравените и умиращи селски райони на България. „Не може развитието на една европейска страна да бъде почти изцяло съсредоточено в столицата и още два-три по-големи града“, изтъква германският бизнесмен. Светла Костадинова потвърждава констатациите му с изследване на ИПИ, че 10 от 28-те области на България продължават да потъват икономически под кризисните равнища от 2009-та.

„Изглежда абсурдно, но в тези райони се наблюдава намаляване на безработицата. Но това не се дължи на откриването на нови работни места, а защото все повече трайно безработни и обезкуражени хора в трудоспособна възраст вече не желаят да се регистрират в бюрата по труда и да търсят работа“, посочва Костадинова.

Реклама