А Вие познавате ли кръвожадни мюсюлмани? | Новини и анализи по международни теми | DW | 10.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

А Вие познавате ли кръвожадни мюсюлмани?

Познавам много мюсюлмани. Както навсякъде, и сред тях има умни и глупави, мили и неприятни, почтени и лъжливи. Но нито един не е кръвожаден или зъл. Така че нека не обобщаваме, когато говорим за тях, апелира А. Андреев.

Мюсюлманинът като необразован, зъл и кръвожаден завоевател - този еднопланов и изкривен образ ни натрапват както хората от „Пегида” в Германия, така и какви ли не техни съмишленици из цяла Европа. Включително и многобройни гръмогласни граждани из българските интернет-форуми. Да, такива мюсюлмани има, но мнозинството са различни. Различни от този образ - и различни помежду си.

Познавам много мюсюлмани, с някои от тях съм живял и живея в непосредствена човешка или колегиална близост. Както при всички хора, и сред тях има умни и глупави, симпатични и несимпатични, почтени и лъжливи. Лично аз не познавам агресивни, кръвожадни и зли, но това може да е както случайност, така и социална предопределеност. Така че нека да напиша по няколко реда за петима от моите познати, изповядващи исляма - без претенции за обобщение, просто като реплика към другото обобщение, което споменах по-горе.

***

О. е турчин, роден в Германия. Много интелигентен и мил млад човек с висше образование и добра кариера. Яде свинско месо и пие алкохол, но се смята за мюсюлманин. Мек, леко ленив, вечното германско състезание и глобалната професионална конкуренция сякаш го претоварват. Мисля си, че един ден ще замине трайно за Турция. Макар че в момента май крои планове за Китай…

***

С М. се запознах в Египет. Няколко години поред пиехме заедно чай на плажа, за който той се грижеше. И разговаряхме за различните страни, хора и нрави. М. е изключително гостолюбив, щедър, добър и мил млад човек, който през повечето време живее на стотици километри от семейството си. И макар че очевидно си брои всяка стотинка, винаги отвръща на даровете с дарове. Дълбоко вярващ, не разбира западния свят и не иска да живее в него, но доколкото видях - по никакъв начин не му желае злото.

***

Т. е иракчанин, живял съм с него под един покрив преди близо 30 години в белгийско студентско градче. Весел и остроумен, лъжлив и лицемерен - напомняше ми все за „багдадския крадец”. Дисертацията, която пишеше, си беше чист плагиат, а уиски пиеше само в стаята си, „за да не види Аллах”. Веднъж му предложих българска луканка. „Има ли свинско?” - изпитателно попита той. „Няма” - малко без да искам го излъгах аз. Той не ми повярва, но си хапна. Както научих по-късно, това не било грях, ако някой го е излъгал. А, и още: беше ужасно мързелив.

Alexander Andreev, Leiter der bulgarischen Redaktion bei der DW und Übersetzer

Александър Андреев

***

Иранката Н. е специален случай. Революционерка, борила се срещу шаха с калашников в ръка, после срещу аятоласите, избягала с фалшив паспорт. Умна, чувствителна, сърдечна - прекрасна приятелка. Преподавателската ѝ професия я отведе от Германия в Палестина, после в Обединените арабски емирства. Заедно бяхме и в България. В Етнографския музей в Пловдив с огромна изненада откри многобройни думи от българското домакинство, които имат персийски (фарси) корен. Ние пък научихме от нея, че думата „говедар” също е персийска. Бързо установихме, че сме от една „кръвна група”, макар че в разговорите винаги забелязвахме колко различни са културите ни, как целият християнски контекст е трудно разбираем за мюсюлманите - и обратно. Така и не спрях да се удивлявам на едно: при цялата си светскост, образованост, еманципираност и космополитност, Н. продължаваше да посочва исляма като своя основна идентичност. А дори забрадка не носи.

***

Моят колега А., турски журналист с десетилетен стаж зад гърба си, е човек с тънко чувство за хумор, тих, вежлив и добър професионалист. Разбираме си взаимно вицовете, които обменяме край кафе-автоматите. А. обича спортните автомобили, но не се фука с конски сили или много ламарина. Излъчва някакво меко достойнство, което автоматично буди уважение. И винаги ми е приятно, когато си казваме „комшу” по коридора.

***

Това в няколко щриха са петима измежду десетките мюсюлмани, които познавам. И които са жив щит срещу натиска да обявя всички мюсюлмани за… Но да не се повтарям.

Редакцията препоръчва