А вие искате ли огради?* | Новини и анализи от Европа | DW | 05.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

А вие искате ли огради?*

Неотдавна в Европа събаряха стени и огради, а сега отново ги издигат. Причината: страхът от бежанците. Хората, търсещи убежище, имат човешки права. Европейците пък имат право на глас по време на избори. Какво предстои?

Коментар на Михаел Мартенс от ФАЦ:

Бъдещето на Европейския съюз ще се определя от все повече бежанци и все повече прегради. Стотици хиляди хора от Африка, Азия и от Балканите пристигнаха в страните от Общността, милиони други искат да ги последват. Мнозина европейци приветстват масовата неконтролирана миграция, макар и от съвсем различни съображения. За едни мултикултурните общества с възможно най-малко общи черти са идеал. За други е важно да има евтина работна ръка и млади хора, които да компенсират демографския дефицит в застаряващите нации. Трети пък смятат, че Европа е морално задължена да приеме всички хора, които търсят убежище, под мотото, че нито един човек не е нелегален.

Не са малко и тези европейци, които са против масовата миграция - пак от най-различни съображения. Едни съзират опасност за социалния, религиозния или политическия мир в приемните европейски общества. Други са расисти, които не харесват тъмнокожите, просто защото са тъмнокожи или пък не искат да имат нищо общо с албанци, само защото са албанци. Противниците на миграцията обаче трябва да са наясно, че бежанският поток към Северозападна Европа не е концерт по желание.

Новите огради на Европа

Поддръжниците също трябва да свикнат с един факт, а именно, че все повече държави в Европа ще издигат огради, стени и заграждения, за да се капсулират. Така реагират обществата, които се чувстват застрашени. При това няма никакво значение дали опасността е реална, или не.

В момента в Европа се провежда нещо като преразглеждане на мечтата за един континент без граници. Един от известните европейци, които първи тръгнаха по пътя на реализирането на тази мечта, беше един унгарец. Той застана с ножица за метал в ръка пред телените заграждения. Този кадър е една от най-известните снимки от прекрасната 1989 година, а мъжът на снимката е бившият унгарски външен министър Дюла Хорн, който символично разряза телените заграждения по границата между Унгария и Австрия. Посланието гласеше, че Желязната завеса, която в продължение на десетилетия разделяше милиони европейци, отива завинаги в небитието.

Grenze Bulgarien Türkei Sicherheitszaun

Оградата на българо-турската граница

Четвърт век по-късно Европа пое в обратната посока. Тук не се събарят стени и огради, а се издигат нови такива. Започна новото време на границите. Натовската оградна мрежа и уредите за нощно наблюдение са емблемите на днешния ден. Унгарският премиер Виктор Орбан, който повтаря "Ние не искаме мултикултурно общество!", започна да изгражда стена, която не трябва да възпира собствените граждани да напускат страната, но пък да спира навлизането на чужденци. Унгария изгражда ограда с триметрова височина по границата със Сърбия против бежанците от цял свят.

Подобни антиглобални защитни валове междувременно има навсякъде в Южна Европа. През 2012 година Гърция изгради 12-километрова ограда по границата с Турция. Вследствие на това преселението на народите отчасти се концентрира по българо-турската граница. Миналата година и България започна да издига ограда по дългата 275 километра граница с Турция. Първата отсечка от 30 километра е подсигурена с натовска оградна мрежа. Следващият участък от 130 километра трябва да бъде завършен до края на тази година. България подготвя и закон, който отново да позволява на армията да бъде използвана за охрана на границата - също както преди 1989 година. Рано или късно и Сърбия ще започне да издига преграда по границата си с Македония, в отговор на унгарската инициатива. Турция пък наскоро публикува плановете си за изграждане на окопи по границата със Сирия. Зад подсилена с мрежа бетонна стена ще бъде изградена полоса за движение на патрулните автомобили и още една телена ограда. Дрони ще наблюдават границата от въздуха, а камери за нощно виждане и сензори ще предават информациите на контролните постове и на специален команден център.

Често се казва, че стените и оградите не могат да спрат бежанския поток, а само ще го пренасочат. От техническа гледна точка това не е вярно. Защото ако наистина иска, Европа естествено може да държи голяма част от бежанците зад границите си като изгради много гранични укрепления. До 1989 години Румъния, Съветският съюз и петте контролирани от него държави бяха превърнали в затворници 400 милиона източноевропейци, жители на Кавказ и Централна Азия. В българските гранични райони и днес могат да се видят остатъците от старите заграждения. Не може да се отрече, че комунистите умееха да изграждат затвори за цели народи.

Какво предстои?

Да издигаш стени и огради пред хората обаче пасва по-добре на диктаторските режими в Източния блок, отколкото на демократичните ценности на ЕС. Докъде ще я докара Европа, ако в бъдеще бежанците също се въоръжат с ножици за метал и въжени стълби и се изправят пред новите огради? За разлика от човеконенавистния комунизъм, Европа не може да оборудва граничните си пунктове със самострелящи устройства, ток с високо напрежение и минни полета, нито пък с граничари, които да имат заповед да стрелят на месо.

Kongo Flüchtlinge

Милиони хора от Африка, Азия и други части на света искат да се заселят в Европа

И все пак: когато едно демократично избрано правителство реши да издига огради, то не е непременно антиевропейско или антидемократично. Сега се случва точно това: колкото повече бежанци искат да влязат в ЕС, толкова по-силно Европа ще се превръща отново в континент на границите и оградите.

Стените биха могли да се окажат решаващи за изхода на много избори в страните от Общността. Днес Европа не е крепост, но пък явно иска да се превърне в такава. Гражданите може да приемат този факт или да го отхвърлят, но политиците и партиите трябва внимателно да си направят коректни заключения. Бежанците, които искат да дойдат в Европа, имат човешки права. А гражданите на европейските държави имат правото да гласуват по време на избори.

*Заглавието е на българската редакция на ДВ

Михаел Мартенс, Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени.

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Редакцията препоръчва