А ако Русия тръгне и срещу други държави? | Новини и анализи от Европа | DW | 21.12.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

А ако Русия тръгне и срещу други държави?

Има ли кой да спира имперските амбиции на Русия, ако тя застраши и други държави в Източна Европа? Как би се справила Германия без американска помощ в един ЕС, който може и да се разпадне?

Миналата седмица донесе добри новини за сигурността на Централна Европа и Украйна. Може обаче да се окаже, че това е била една от последните добри седмици. Положително беше, че ЕС за пореден път удължи санкциите срещу Русия, наложени на страната в резултат на руската агресия в Украйна. Положително е и това, че ЕС се опитва да спаси споразумението за асоцииране с Украйна. Холандия гласува на референдум срещу споразумението, но държавните и правителствени ръководители на ЕС дадоха ясно да се разбере, че договорът са асоцииране не обещава нито пълноправно членство, нито военна помощ. По този начин ЕС се опитва да окуражи холандския парламент да ратифицира споразумението. Не е ясно обаче дали парламентът в Хага ще има необходимата смелост за това малко преди изборите през март. Ако парламентът не намери сили да го стори, това би било равнозначно на триумф за Владимир Путин, не по-малък от манипулациите на американските избори.

Борбата за европейското асоцииране на Украйна, която един корумпиран президент искаше да върне в сферата на влияние на Русия, стана повод за революцията на Майдана. Прозападният избор на украинците пък доведе до наказателната акция на Русия през 2014: до анексията на Крим и до нахлуването в Донбас. Оттогава насам Украйна задвижи една впечатляваща реформаторска програма. И то в състояние на война. Бяха проведени свободни избори, бяха оповестени данни за големите финансови състояния, независимо че олигарсите още оказват съпротива. Ако ЕС сега не изпълни обещанието си да асоциира Украйна, в името на което междувременно загинаха 10 000 души, ще означава, че 25 години след края на Съветския съюз, Европа реанимира доктрината „Брежнев”, според която съседните на Русия държави се ползват само с ограничен суверенитет.

В момента има натрупване на различни опасности. Докато Русия разполага ядрени ракети край Калининград, американците си избраха за президент човек, който гледа на външната политика предимно като на бизнес, а не толкова като на изискване за съюзническа вярност. Неговият бъдещ външен министър Рекс Тилерсън е шеф на петролен концерн, комуто санкциите срещу Русия пречат. Затова той вече поиска рестриктивните мерки срещу Москва да бъдат пратени по дяволите.

И в Европа се чуват подобни гласове. Италия, Унгария и Словакия се подчиниха на удължаването на санкциите с недоволно мърморене. Това, че ЕС като цяло успя да запази своя курс спрямо Русия, се дължи главно на общите усилия на Франция и Германия. Френският президент Оланд обаче напуска поста, а най-вероятните му наследници може би няма да продължат съпротивата срещу неоимперските амбиции на Москва. Кандидатът на консерваторите Франсоа Фийон се възхищава на Русия, а партията на Марин Льо Пен взима заеми от руски банки.

Рисковете пред Източна Европа

Russland Militärparade zum Tag des Sieges Putin Soldaten

Има ли кой да спира имперските амбиции на Русия?

Така че Източна Европа и Украйна се оказват в крайно рискова зона. Ако Америка, а после и Европа отменят санкциите през идната година, а бъдещият американски президент се окаже готов да оттегли американските защитни гаранции в НАТО, каквито намеци вече имаше, то не само бъдещето на Украйна може да се окаже застрашено.  Други бивши съветски републики също могат да попаднат в тази категория. И тогава ще се окаже, че великите сили отново си поделят Европа, както едно време в Ялта.

Не е задължително обаче да се стига дотам. Доналд Тръмп, който е опитен бизнесмен, може би няма да продаде съюзниците си толкова евтино, както се опасяват някои. А Франсоа Фийон, след като стане президент на Франция, може би ще следва консервативните ценности на партията си. Може бе ще се опита да стабилизира Европа, вместо да я съсипе.

Но всичко това е твърде неясно. И Франция като нищо може да се откаже от борбата срещу имперските амбиции на Русия, от която вече отпаднаха САЩ и Великобритания. Тогава народите между Германия и Украйна ще останат съвсем сами срещу Русия. А Германия ще бъде изправена пред сложни въпроси. Ще продължи ли да се противопоставя на желязната хватка на Москва в Украйна, ако Западът се разпадне? Ако остане сама, без ядрената сила на САЩ в условията на един разпадащ се ЕС?

И какво ще стане, ако след Украйна, пред опасност се окажат изправени и други държави от бившата съветска империя като Латвия, Естония, Полша? Ще устои ли Германия на злото изкушение да сключи сделка с Русия, както по времето на пакта Рибентроп-Молотов? Ще има ли силата и волята да отхвърли подобно предложение? И ако да, как и колко бързо би могла да се подготви за деня, в който ще ѝ се налага сама, или в най-добрия случай с малка групичка от държави като балтийските републики и Полша, да удържа положението в икономическо, идеологическо, а и военно отношение? Може би подобен ден наближава и има много неща, които трябва да се премислят внимателно.

Конрад Шулер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine ZeitungGmbH, Frankfurt am Main

Редакцията препоръчва