Афганистан: Производството на опиум процъфтява и при талибаните | Новини и анализи по международни теми | DW | 12.12.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Афганистан: Производството на опиум процъфтява и при талибаните

Безработицата и бедността карат все повече афганистанци да се захванат с производството на опиум. Страната произвежда 90% от опиума в света, а за талибаните не е изгодно да предприемат мерки.

Отглеждането на сънотворния мак като лечебно растение има дългогодишни традиции в Афганистан и в региона. Тъй като получаваният от семената екстракт след изсушаване се превръща в суров опиум - ефективно болкоуспокояващо.

Редакцията препоръчва

Днес опиумът се използва предимно като наркотик и като суровина за производството на по-тежки дроги като хероина. В рамките на последната реколта, събирането на която приключи през юли, по данни на Службата на ООН по наркотиците и престъпността са били произведени 6800 тона опиум, което представлява ръст от осем процента в сравнение с 2020-а година.

Пак по данни на тази служба, през 2021-а година оборотът на опиумния бизнес в Афганистан е между 1,8 и 2,7 милиарда долара, което е една десета от икономиката на страната.

"Трайната икономическа несигурност от август 2021-а година насам (след завръщането на талибаните на власт - б.р.) доведе до изключителен ръст в цените на опиума през август и септември, което от своя страна повиши интереса към отглеждането му", пише още в доклада на ООН. До 90 процента от световното производство на опиум е в Афганистан.

"Ако талибаните решат - могат да намалят производството"

"Производството на опиум в Афганистан ще продължи да расте - тъй като отглеждането му е сигурен източник на приходи за селяните и за много безработни, които сега се връщат от градовете в селата", казва в телефонно интервю за ДВ бивш офицер от афганистанската армия. До поемането на властта от талибаните той е работил към специалните части на афганистанската армия, чиято задача е била борбата с наркопрестъпността. От съображения за сигурност не назовава името си.

"Не държахме всичко под контрол - особено в по-отдалечените региони талибаните имаха повече влияние и защитаваха селяните, които отглеждаха опиумен мак. Ако талибаните поискат, могат да намалят производството на опиум, доказвали са го многократно." По време на първото си управление през 1996-2001-а година те обявиха, че ще сложат край на производството на опиум, което вследствие на това спадна до 185 тона през 2001-а година. Но след падането на талибаните от власт производството на опиум отново започна стремглаво да расте.

Производство на опиум в Афганистан през годините (в тонове).

Производство на опиум в Афганистан през годините (в тонове).

И днес талибаните заявяват, че искат да се преборят с производството на опиум и с наркотърговията в Афганистан. След като завзеха властта през август, те обявиха, че искат да сведат производството на опиум до "нула". Но през 90-те години талибаните изгубиха голяма част от симпатиите на селското население със забраната за производство на опиумен мак. В качеството си на терористични милиции те отново се включиха в наркобизнеса и по данни на американското правителство получават до 60 процента от годишните си приходи чрез отглеждането и търговията с наркотици.

Какво направи Западът през последните 20 години?

Експертът по афганистанските въпроси Томас Рутиг обаче споделя, че талибаните в никакъв случай не са единствените или решаващите насърчители на наркобизнеса в страната през последните години. "Предишното правителство се бореше с талибаните за влияние в селските райони и много от неговите хора участваха пряко в наркотърговията", казва той. И не са само те. "Западните военни части бяха свързани с много от местните вождове, командири и сътрудници на правителството, за които дори са знаели, че участват в наркотърговията, но само в отделни случаи действително са предприемали нещо срещу тях."

Сегашното заявление на талибаните, че смятат да сведат производството на опиум до нула, не би трябвало да се приема сериозно, казва Рютиг. "Те не искат и не могат да реализират това, тъй като така ще загубят важни поддръжници в селските райони."