Арогантността на Германия | Новини и анализи от Европа | DW | 06.04.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Арогантността на Германия

Ние сме милосърдни и хуманни, а всички останали са егоисти - в бежанската криза Германия се държи като морална инстанция. Но в соловите ѝ акции има голяма доза лицемерие и арогантност, коментира Жан Данхонг.

На едно парти наскоро разговарях с феминистка, която изрази разбиране към извършителите на сексуалните посегателства в Кьолн: "Не са били наясно до какво ще ги докара алкохолът, защото никога преди това не са близвали и капка", каза тя. "Но не беше ли все пак грешка да пуснем толкова много бежанци в страната, при това без всякакъв контрол?", попитах аз. "Глупости! Трябва да им помогнем. Г-жа Меркел няма друг избор", категорично ми отвърна феминистката. "Но в състояние ли е Германия да се справи с тази задача? Не надхвърля ли това възможностите ѝ?", продължих да упорствам аз. "Дори да е така, поне ще си изкупим греховете от последните 200 години", гласеше отговорът на моята събеседничка.

Жан Данхонг е родена в Пекин. От 20 години живее и работи в Германия.

Жан Данхонг е родена в Пекин. От 20 години живее и работи в Германия.

Такъв е политически коректният прочит на бремето, което германците носят в съзнанието си заради кървавото минало на страната им - от колониализма и епохата на вилхелминизма та чак до националсоциализма. Не мисля, че е редно да търсим причината за всяка днешна беда в германското минало. Но както и да е, не исках да споря. Оставих феминистката да вярва, че е права.

Своеволия и надменност

Някъде четох, че около 10 процента от германците са готови да отворят широко обятията си за всички бежанци, които търсят в Германия закрила или просто по-добър живот. С други думи: тези хора очевидно смятат, че Германия може и трябва да спаси целия свят.

Не вярвам, че Ангела Меркел сериозно се е заела със задачата да спасява света. Но нейната солова акция в бежанската криза определено съдържа известна доза арогантност: ние, германците, постъпваме хуманно и морално, а другите европейци със сигурност ще ни послушат и последват. Но се случи друго: изолацията на Германия в Европа се задълбочава все повече. И вместо самокритично да помисли как се стигна дотук, г-жа Меркел продължи да следва курса си. Защото той е единственият възможен и единственият разумен, както заяви тя неотдавна в едно интервю.

В широки части от германското общество се е загнездила предствата, че Германия играе ролята на нещо като морална инстанция, а всички останали са чиста проба егоисти. Да си спомним само как осмиваха въведената от Австрия горна граница за приема на бежанци. Германски политици от всички партии заявиха тогава, че това е просто недопустимо, а медиите се надпреварваха да им пригласят. В същото време обаче е факт, че спрямо броя на населението си Австрия е приела през 2015 година повече бежанци от Германия. Вярно е също така, че при горна граница от 37 500 бежанци през 2016 година Австрия ще приюти повече мигранти от Франция, да речем. Истина е и това, че затварянето на балканския маршрут дари германското правителство с тъй нужната му глътка въздух. За да не изневери на курса си, Меркел със сигурност няма да благодари на австрийското правителство и неговите съюзници за тази добре дошла пауза. Но да продължи да ги критикува е някак доста лицемерно.

Редакцията препоръчва

С политическия си стил Ангела Меркел все повече се отдалечава от своя покровител Хелмут Кол. При управлението на Кол Германия беше готова "при нужда да отстъпи пред другите и да поеме по-голяма финансова тежест, когато нещата опираха до постигане на труден компромис", пише Ян Техау в списание "Международна политика". Да, правителството на Меркел също бърка по-надълбоко в джоба си. Но за отстъпки и дума не може да става. Нещо повече дори: Германия не спира да поднася изненади със соловите си акции.

Двоен морал

Да си припомним, например, поведението на Германия в еврокризата. Тогава Берлин неведнъж сигнализира, че кризата може да бъде преодоляна, ако другите най-сетне започнат да следват примера на германците. "И изведнъж Европа заговори на немски", възкликна възторжено шефът на парламентарната фракция на ХДС Фолкер Каудер през ноември 2011 година, след като европейските партньори със скърцане на зъби бяха приели фискалния пакт. Каудер каза тогава и нещо друго: той разкритикува остро турското правителство и тогавашния премиер Ердоган заради лошото третиране на християните в страната и настоя в присъединителните преговори с Турция да бъде поставен централният въпрос за правата на човека в тази държава.

Но вижте само как се промениха времената! Всички виждаме как през последните седмици и месеци Анкара потъпква тъй важни за Европа ценности като медийната свобода, но след като Турция ще пази външните граници на ЕС и ще му спестява страшните кадри с прииждащи в Европа бежанци, защо пък да не си затворим очите и да не обсъдим всички искания на Анкара! Ако някой друг беше постъпил така, веднага щеше да бъде обвинен в двоен морал. Но нали става дума за Германия - тя може да си го позволи. Защото знае и може всичко по-добре от другите...