Арабският свят и горчивата истина | Новини и анализи по международни теми | DW | 02.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Арабският свят и горчивата истина

Западната и мюсюлманската култура не могат да бъдат помирени, а ние в арабския свят сме виновни и за ИД, и за тероризма, и за окаяното си икономическо положение, твърди известният алжирски публицист Камел Дауд.

Алжирският писател Камел Дауд привлече голямо внимание със своя роман „Случаят Мьорсо - едно опровержение”, който е реплика към една от най-известните творби в европейската литература - „Чужденецът” от Албер Камю. Редица международни медии окачествиха романа на Дауд не само като великолепна литература, но и като актуална политическа полемика. В рецензията на „Дойчландрадио” четем например, че с книгата си Дауд слага пръст в раната на конфликта между Европа и арабските култури.

"Лесно е да манипулираш хора без бъдеще"

Алжирският писател и журналист е известен с критичната си позиция към исляма като инструмент на една политическа доктрина и към репресивния морал на мюсюлманските общества. В същото време той реагира особено чувствително и на някои нагласи на европейците, които според него се коренят в постколониалните им възгледи за страните от Магреба.

Porträt - Autor Kamel Daoud

Камел Дауд

В интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” Дауд описва нагласите на много хора в онези общества така: „Родените в тази част от света вече изгубиха всичките си илюзии. В един момент те се събудиха и установиха, че деколонизацията не е изпълнила своите обещания. Че онези, които ги освободиха, просто са заместили колониалистите, че арабската левица няма никакви идеи, които дават на младите перспектива за бъдещето. А когато младите не виждат шанс да си намерят работа, да спечелят пари, да живеят нормално, много лесно е да ги купиш с безплатни книги, с красиви обещания за бъдещето им в рая, където ще получат всичко онова, което им липсва в този свят”.

Новата книга на Камел Дауд може да се чете и като задълбочена критика срещу фундаменталистките тенденции в днешните арабски общества - и най-вече срещу ролята на религията. Заради тази критика един алжирски салафист му наложи дори фатва. Колкото и да е странно, срещу Дауд се надигнаха и неколцина френски интелектуалци, които пък го обвиниха, че подклажда ислямофобията в Европа. Тези 19 историци, политолози и философи протестират срещу една статия на Дауд в „Ню Йорк таймс”, където той между другото обвинява Запада в наивност. Наивност, която според него игнорира факта, че западната и мюсюлманската култура не могат да бъдат помирени, и в същото време свежда миграцията до някакви чисто организационни и икономически проблеми, докато всъщност става дума за нещо съвсем друго: за това, че мигрантите трябва да приемат обществения договор, валиден в модерния свят. В публикация в „Льо Монд” френските професори го критикуват заради „убедеността му в превъзходството на западните ценности". В интервюто си за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” писателят обяснява своите възгледи:

Редакцията препоръчва

"ИД и Саудитска Арабия са едно цяло"

„Имам чувството, че в момента позициите се втвърдяват. Ориентът прогонва християните, а последните атентати в Европа направиха много труден живота на мюсюлманите на Стария континент. Сякаш се готвим за война. За голяма война. Разкъсват се всички връзки помежду ни. Много ме е страх от това. Но не желая да участвам в дискусии, където се твърди, че ние в арабския свят не сме виновни нито за „Ислямска държава”, нито за тероризма, нито за окаяното си икономическо положение. Защото „Ислямска държава” е част от нас - трябва да го разберем веднъж завинаги. И за това, което става, сме виновни ние самите. И пак единствено ние можем нещо да променим.

Според мен „Ислямска държава” и Саудитска Арабия са едно цяло. На радикалния ислям, също както е при автомобилите, му трябва бензин, петрол. Мисля, че в това отношение Западът се държи много лицемерно. Хем твърди, че трябва да се борим срещу тероризма, хем пък не смее да стигне до корените му. Никой не се ражда ислямист. Хората стават ислямисти, защото други хора ги заразяват с тези идеи. Саудитска Арабия експортира тъкмо тези идеи, и то безплатно. Помислете само колко милиони дават за пропаганда - невероятно е просто! Това са книги, които се раздават безплатно, това са телевизионни канали, които се гледат във всички арабски страни. Ние в Алжир можем да гледаме 30 френски и 1 200 религиозни канала. Знаете ли какво въздействие има всичко това върху хората? Западът е изгубил културната битка. Всеки фашизъм - а „Ислямска държава” е тъкмо фашизъм - посяга първо на културата, разрушава паметници, избива учени и интелектуалци. Ясно е защо: защото накрая остава само пустинята. А какво чува човек в пустинята? Чува Бог. Аз самият навремето бях много религиозен, но книгите ме спасиха. И днес съм убеден: човек с много книги е толерантен, човек само с една книга е нетолерантен”.