Арабите след ″турското робство″ | Начало | DW | 21.08.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Арабите след "турското робство"

Разпадането на Османската империя и до днес "програмира" случващото се в един обширен регион от света. Гражданската война в Сирия и международните реакции стават по-разбираеми, ако се вгледаме в миналото.

На 1. октомври 1918 година принц Фейсал, син на Хюсейн, който по онова време е владетел на Мека и Медина, тържествено влиза в Дамаск. Тълпата ликува. Рамо до рамо с Фейсал язди британският офицер Томас Едуард Лорънс, известен като Лорънс Арабски. По поръчение на британското правителство Лорънс полага всички усилия да обедини арабите в борбата им срещу разпадащата се Османска империя. По време на Първата световна война Германия се съюзява с турския султан, а Великобритания застава от другата страна на барикадата и подкрепя арабската борба за независимост.

Мечтата за Велика Сирия

Soldaten der Arabischen Armee während der Arabischen Revolte 1916-1918

Арабското въстание срещу Османската империя продължава от 1916 до 1918

Новата Сирия, която се нарича Биляд аш Шам или "Страната отляво" (има се предвид от Мека към изгрев слънце) обхваща територията на днешни Сирия, Ливан, Йордания, Израел, Палестина и част от Турция. Тези граници обаче все още са фиктивни, защото свои претенции имат и французите. През 1916 година Англия и Франция сключват тайно споразумение, с което предварително си поделят османската плячка. На Англия се пада днешна Йордания, израелско-палестинските земи и по-голямата част от днешен Ирак. За Франция остават част от днешна Турция, останалият Ирак, Сирия и днешен Ливан. Ясно е, че французите няма току-така да се откажат от този таен договор и ще поискат своето. А то би обрекло на провал мечтата за Велика Сирия, обединяваща в една държава арабите от региона.

По едно време тази мечта изглежда съвсем реалистична, особено след като САЩ се намесват във войната. През 1919 година президентът Удроу Уилсън изпраща в Сирия специална комисия, която трябва да се допита до хората за предпочитаната от тях държавна форма. По същото време в Дамаск се събира на първото си заседание и Сирийският национален конгрес. На 3-ти юни пристигат представителите от всички големи градове в региона: Алепо, Аман, Бейрут, Дамаск, Ерусалим. Те искат американските представители да чуят призива им за независимост на новата държава. Франция обаче настоява на тайното си споразумение с Англия. Париж изобщо не желае да се откаже от своята плячка в полза на Англия или пък на арабското единение. Англичаните отстъпват. Те тихомълком се надяват, че Сирия ще бъде "кукувичето яйце" във френското гнездо, което ще създаде само ядове на вечния враг и конкурент. Защото Париж ще бъде принуден да се разправя с арабските националисти.

Самата Арабия обаче се чувства предадена. Сирийско-арабските националисти настояват незабавно да бъде обявена независимост. Те смятат, че чрез политиката на свършените факти ще могат да блокират действията на Франция. Така бързо е намерен и бъдещият крал – 36-годишният Фейсал. Той притежава харизма, британците му се доверяват, ала най-ценното му качество е друго: произхожда от родословното дърво на пророка Мохамед.

Поражението на Фейсал

Pariser Friedenskonferenz 1919 Flash-Galerie

Фейсал в Париж през 1919-та

През ноември 1919 година англичаните напускат региона. Фейсал два пъти пътува до Париж, за да убеди французите да приемат плана за независимост, но френският президент Жорж Клемансо отхвърля искането. Франция се съгласява да даде ограничена автономия единствено на християните, живеещи в тогавашната Сирия. Така възниква самостоятелната държава Ливан, към която е добавена плодородната долина Бекаа, за да се осигури прехраната на иначе бедната нова страна.

Фейсал е принуден да преглътне тези решения. Той знае, че и без това не всички го приемат като достоен за престола, така че първоначално премълчава в Дамаск политическото поражение, което е претърпял в Париж. Сирийският национален конгрес продължава да дискутира въпроси, свързани с бъдещата независимост. Самостоятелност и независимост – това е обединяващата мечта на всички народни представители. В един момент Фейсал се вижда принуден да признае истината. Възмущението в Дамаск е огромно, арабските националисти се надигат в защита на автономията и още на 7. март 1920 година провъзгласяват новата сирийска държава, в която влизат още Палестина и Ливан.

Фейсал все пак е обявен за крал. В продължение на няколко месеца арабската мечта е реалност, после обаче французите навлизат в страната и окупират Дамаск. Конгресът е разтурен, кралят – прокуден. Малко по-късно англичаните обявяват Фейсал за крал на Ирак, а брат му Абдула – за владетел на новооснованата държава Трансйордания. Сирия си остава под френско господство и едва през 1946 година се добира до незавимост. Към този момент обаче страната е вътрешно разкъсана и единението й изглежда доста по-трудно, отколкото след Първата световна война.

С две думи: част от днешните проблеми на Сирия са заложени в нейното минало от ХХ-ти век. А европейските държави открай време играят нееднозначна роля в тази история.

АГ, ДПА, ДЦ, ДР, ПС, А. Андреев, Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва