Антициганизъм в Германия: ″Страх ме е да кажа, че съм ром″ | Новини и анализи от Европа | DW | 23.01.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Антициганизъм в Германия: "Страх ме е да кажа, че съм ром"

Вито предпочита да крие, че е ром - прекалено голям е страхът му, че може да загуби част от клиентите си във фирмата. Твърде често е страдал от подигравки и дискриминация, каквито се срещат на много места и в Германия.

Вито* (името е променено от редакцията) е на 27 години и работи като консултант в IT-бранша. Не обича да говори за себе си, но най-вече държи да не издава, че е от ромски произход.

На въпрос защо крие етническата си принадлежност, той казва следното: „Не се срамувам, че съм ром. Притесненията ми са свързани с работата – страхувам се, че мога да загубя клиенти“.

Страх от изолация и дискриминация

Вито работи в малка консултантска фирма. Много други представители на ромската общност също премълчават произхода си, за да могат да растат в професията. Расизмът срещу това малцинство все още е твърде широко разпространен. Това се потвърждава и от последния доклад на независимата комисия „Антициганизъм“, която две години проучва положението на ромската общност в Германия. Изводът гласи: дискриминацията срещу ромите е повсеместна: има я в училище, на работното място, в политиката, та дори и в полицията. Изявява се в различни форми – от расистки коментари до брутално физическо насилие.

Редакцията препоръчва

Вито познава този проблем: „В училище ми беше безразлично и не съм криел, че съм ром. Но това се промени, когато започнах да кандидатствам за продължаване на обучението си“, добавя той. Първо той премахнал от автобиографията си това, че владее езика романес, както и полски. В резултат на това започнали по-често да го канят на интервюта като кандидат. А благодарение на тъкмо тези свои езикови познания днес той работи с руски и полски клиенти.

Предразсъдъци и клишета

Родителите на Вито не са били високообразовани хора, но винаги са го подкрепяли и стимулирали да продължава с учението. Баща му умира, когато Вито е едва на 14 години. Майка му остава сама да се грижи за него и за по-малкия му брат. „Имах само един пуловер и един панталон от битака. Всички други деца имаха хубави дрехи, каквито аз нямах. За мен това си беше травма“, признава той.

Когато започнал да учи професия, Вито се видял принуден да крие произхода си. Казвал само, че е германец с роднини в Полша. Докато един ден негов братовчед случайно разкрил тайната пред колегите му. Отношението към Вито изведнъж се променило – започнали да го наричат „малкия циганин“ и да му се подиграват заради произхода му. Шефът му дори подхвърлял някакви неща, свързани с учението на Дарвин. Започнали също да го следят изкъсо и наказват дори и за най-дребни неща, например за закъснение с две минути. Не минало много време и той трябвало да напусне. „Така се озовах отново там, където бях на 14, когато баща ми почина“, казва Вито.

Една история на успеха

Но историята има продължение. Няколко месеца по-късно се обадил бившият му шеф, за да го покани да се върне във фирмата. Признал му, че не успял да намери друг с неговата квалификация, който да го замести. И Вито се върнал, предложили му договор. Завършил успешно и обучението си.

„Захвана ли се с нещо, го върша както трябва – с цялото си сърце“, казва Вито. И успехът не закъснял. Сега той продава IT-продукти на големи фирмени клиенти и дори обмисля да се отдели и да започне собствен бизнес. Иска да помага и на други млади хора – нещо, от което е имал нужда и той навремето. В момента Вито работи върху голям проект точно с такава цел.

В края на нашата среща Вито казва, че след време бихме могли да публикуваме и истинското му име. Но чак когато е сигурен, че неговият произход вече няма да му носи неприятности.

Подобно съдържание