′′Антимакедонски гръцко-български възгледи′′? | Новини и анализи от Европа | DW | 24.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

''Антимакедонски гръцко-български възгледи''?

Македонското еврочленство минава през добросъседските отношения с България и Гърция, става ясно от проекторезолюцията по доклада за напредъка на Скопие по пътя към ЕС, гласувана от Комисията по външните работи на ЕП.

В компромисните предложения на докладчика Ричард Хауит прилагателното "македонски" се използва по отношение на македонските граждани, но иначе британският евродепутат в голяма степен е възприел "анти-македонските гръцко-български възгледи", докато предложенията на Скопие бяха почти изцяло отхвърлени, се казва в кореспонденция от Брюксел на македонската агенция МИА по повод на проекторезолюцията за Македония, гласувана преди броени дни от Комисията по външните работи на Европейския парламент.

В първият параграф от проекторезолюцията Европейският парламент повтаря своя призив към Европейския съвет да определи дата за започване на преговори без по-нататъшно забавяне. Авторите на документа призовават гръцкото председателство на ЕС да се възползва от положителната динамика на своето лидерство, за да разработи нови инициативи за преодоляване на безизходицата в преговорите. В проекторезолюцията се посочва още, че кандидатите ще бъдат приети в ЕС само ако отговарят на всички изисквания, включително и на Копенхагенските критерии. Тази позиция се доближава до твърдението на Атина, че блокадата срещу Македония била заради критериите, а не заради спора около името, посочва македонската МИА.

Македония, съседите и ЕС

Интерес предизвиква и още един пасаж от проекторезолюцията, който първоначално беше формулиран така: "ЕП подчертава, че добросъседските отношения са съществена опора на процеса на присъединяване на страната към ЕС и повтаря позицията си, че двустранните въпроси трябва да бъдат решени възможно най-рано в процеса на присъединяване, в конструктивен и добросъседски дух и по възможност преди откриването на преговори. ЕП смята, че трябва да се избягват жестове, действия и изявления, които могат да окажат влияние върху добросъседските отношения и изисква конкретни резултати в сътрудничеството с цел да се установят добросъседските отношения на три страни: Атина, София и Скопие ". По предложение на румънската депутатка Норика Николай обаче пасажът бе променен така: "ЕП споделя мнението на Европейската комисия, че двустранните въпроси не трябва да забавят присъединяването към ЕС и те трябва да бъдат решени възможно най-рано в процеса на разширяване чрез интензивен и открит диалог в духа на общото европейско бъдеще". В текста на одобрения проект се казва още, че Европейският парламент "отново изразява своето притеснение относно употребата на исторически аргументи в настоящия дебат със съседите и отново призовава за съвместни отбелязвания на общи исторически събития и личности".

На обсъждането българският евродепутат Андрей Ковачев заяви, че най-голямото препятствие пред подобряването на отношенията между България и Република Македония е "нежеланието на правителството на Никола Груевски да подпише двустранно споразумение с България, почиващо на съвместната декларация от 1999 година, подписана от тогавашните министър-председатели Костов и Георгиевски". Текст, предложен от Ковачев, поощрява усилията на Скопие да получи достъп до архивите на бившите югославски комунистически тайни служби и да включи разузнаването и контра-разузнаването в съществуващия вече процес на осветляване на комунистическото минало, което е било изградено на анти-българска основа. Ковачев смята, че именно тези служби са основните отговорници за сегашните проблеми между София и Скопие.

Richard Howitt

Докладчикът Ричард Хауит

За двуезичието и крайния национализъм

В проекторезолюцията е смекчен и първоначалният текст за двуезичното образование в Македония. Европарламентът изисква да се действа по въпроса, за да се избегнат разделение и потенциални конфликти на етническа основа сред децата в училищна възраст. В окончателния вариант се подчертава значението на двуезичното образование и на двуезичието като цяло, но е добавено уточнението, че двуезичното образование е доброволно.

Едно друго изменение на проекторезолюцията гласи: "ЕП осъжда всички видове краен национализъм в страната и призовава към антидискриминационна политика и толерантност в обществото, независимо от вярата, етническата принадлежност или езика". Към този текст е добавено уточнението, че терминът "краен национализъм" се отнася за всички страни от процеса на разширяване, а не само за Македония.

В съобщение за печата след гласуването на проекторезолюцията в Комисията по външните работи на ЕП, докладчикът Хауит напомня, че текущото гръцко председателство на ЕС трябва да се превърне в предимство, а не в пречка заради дългогодишния спор за името между Атина и Скопие. "Гръцкото министерство на външните работи ме увери, че по отношение на Скопие страната ще изпълни обективно председателските си задължения - от името на Европейския съюз като цяло", посочва Хауит.

Европарламентът ще обсъди проекта за резолюцията на пленарно заседание на 5 февруари в Страсбург. Гласуването ще е на 6 февруари.

Редакцията препоръчва