Антиамериканизъм по български | Новини и анализи от България | DW | 16.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Антиамериканизъм по български

Покрай украинската криза дремещият антиамериканизъм отново се пробуди. България не прави изключение, но българският вариант на това явление е по-сложен заради проруските му примеси.

"Немцов е убит от американците ". "Виновна за войната в Украйна е Америка". Това е "война на САЩ срещу Русия". "Въвличат и България в нея". Обслужвани от тукашните "предатели", "врагове на Русия, славянството и православието".

Това са част от актуалните „опорни точки” на активизирания покрай украинската криза антиамериканизъм. Които, разбира се, вървят заедно със старите универсални рефрени: "американците са безкултурни и бездуховни", "агресор и световен жандарм", "колонизатори и поробители".

Подобни обвинения към САЩ и американците могат да се чуят навсякъде по света, включително и на Запад. Но какви са българските специфики и разновидности на това явление?

Два вида антиамериканизъм - социалистически и антиглобалистичен

Програмният директор в Центъра за либерални стратегии Деян Кюранов очертава два типа антиамериканизъм. Единият, условно наречен социалистически или традиционен, датира още от началото на Студената война и е характерен за по-старото поколение. Основният му постулат гласи, че Америка е виновна, защото е капиталистическа, от което следва всичко останало - тази държава е враждебно настроена към социалистическите общества и като вижда, че губи мирното състезание, се опитва да ги унищожи. Оттук и агресивността на американския империализъм.

Другият вид антиамериканизъм е по-нов, характерен е за по-младите и условно може да бъде наречен антиглобалистичен. При него Америка отново е виновна, защото е капиталистическа. Но не по принцип, а защото като най-чисто въплъщение на капитализма е виновна за глобализма. За разлика от първия тип с неговите претенции за научност, произтичащи от Маркс, тук липсва цялостен светоглед. За някои глобализмът е нещо лошо, защото е антиекологичен, за други, защото нивелира всички автономни култури към една обща световна консумативна култура. Това е и линията на новите леви, която противопоставя социална Европа на антисоциална Америка. „Нямам точни изследователски данни, но ми се струва, че засега преобладава старият, социалистическият тип антиамериканизъм”, казва Кюранов.

Имитативен, плод на завист и мързел, политически форсиран

Професорът по политически науки Евгений Дайнов прави друга класификация, основаваща се на условното разделение на обществото на елит и народ. В елита антиамериканизмът е имитативен и левичарски, казва той. Чели са например, че френските левичари и Франция като цяло (още от де Гол насам) е антиамериканска и че е модерно френските интелектуалци да са антиамерикански настроени, защото американците са „дебели, прости, не мислят”. В този случай антиамериканизмът е имитативен.

„Народният” антиамериканизъм пък е като в „Третия свят” - той е плод на завист и на чувството, че самото съществуване на американците нещо им е отнело. Това е не само завистта на бедния и неуспелия, но и завистта на мързеливия. Най-големите пияници в село Миндя, например, са убедени, че са бедни, защото американците са богати. Американците по някакъв начин са им взели онова, което им се полага, обяснява Дайнов.

Demo Sofia Bulgarien Prorussisch

Кадър от шествие под надслов "България - зона на мира", което се проведе преди месец в София

Според него има и трети вариант, който „се развива” в последната година - на политическия и на идеологическия фронт се форсират проруските (следователно и антиамерикански) настроения. „Тук се разписаха новата левица, атакисти, националисти и всякакви руски „подводници”. Активизирайки се покрай събитията в Украйна, те си помислиха, че стъпвайки върху имитативния антиамериканизъм на елита и злобния антиамериканизъм на народа, могат да го обърнат в политическа програма. Не им се получи особено, но това не им пречи да продължават”, казва Евгений Дайнов. Това, по думите му, е антиамериканизъм, който е политически форсиран от заинтересовани субекти.

Американофобия и русофилство

Според Деян Кюранов, русофилството и американофобията са свързани, като тази връзка е доста сложна. Експертът цитира съвсем ново изследване на „Алфа рисърч”, направено по поръчка на Европейския съвет за външна политика. В това проучване, което е фокусирано върху Украйна, е заложен и въпрос за отношението към важни световни държави. Когато съберем различните оттенъци на положително отношение и ги сравним с различните оттенъци на отрицателното, се получава т.нар. рейтинг. При САЩ този рейтинг е положително число - плюс 3. Същевременно обаче рейтингът на Русия в същото изследване е плюс 41. Тези данни са близки до отговорите на сходен въпрос в изследване на „Галъп” от октомври. Според Кюранов, без да се правят преки заключения за количествено съотношение, можем да кажем, че рейтингът на Америка е положителен, но е в пъти по-нисък от рейтинга на Русия. Погрешно е обаче да се правят обобщения от типа всички русофили са американофоби, казва експертът и се аргументира със същото изследване. От отговорите на въпроса „кой е виновен за войната в Украйна” излиза, че най-виновни са великите сили, от великите сили най-виновна е Америка, а Русия е два пъти по-малко виновна. „Когато обаче ги питат „одобрявате ли външната политика на България”, над 70% дават категорично положителен отговор. Десетина процента смятат, че е прекалено прозападна, а други десетина - че е прекалено проруска. Силното одобрение за тази външна политика, която, както знаем и както изрично се напомня във въпроса, е за ЕС и за НАТО, означава косвено и одобрение за Америка”, казва Кюранов.

Путинофилия и антиамериканизъм

На база на лични впечатления Евгений Дайнов посочва една странна особеност на българското русофилство. Онези, които крещят най-силно, че са русофили, не знаят руски. Тоест, не могат да четат руските писатели в оригинал. Освен това не ходят на симфонични концерти - тоест, няма как да са русофили покрай Чайковски или Рахманинов. А последното място, където можеш да ги видиш, е изложбена зала, в която се показват творбите на руски художници. „Правя си експерименти във Фейсбук и в телевизионни студия, където често ме сблъскват с някой русофил. Веднага минавам на руски и предлагам да обсъдим петата симфония на Шостакович, като я сравним с първата на Стравински. Пълен блокаж - нито знаят руски, нито са чували за Шостакович. Тоест, те няма как да са русофили в истинския смисъл на думата. Те са „путинофили”. А сега, разбира се, „путинофилите” са антиамериканисти”, казва Дайнов.

Demo Sofia Bulgarien Prorussisch

Русофилия или Путинофилия?

Заплашена ли е избраната посока?

Двамата експерти са единодушни, че това явление не заплашва избраната посока за развитие на България. Според Кюранов, колкото и силно да са разпространени, антиамериканизмът и русофилството категорично не влияят на практическата политика. ”Няма опасност, за добро или за лошо, да се промени тази тенденция. Включително защото това е част от онова, което наричам робски български комплекс - да си мислим едно, а да правим това, което смятаме, че ни е изгодно. В случая колкото и да махат байрака, русофилите очевидно си дават сметка, че Западът е по-силен. И колкото и да твърдят, че имат святи и ненакърними чувства към Русия, мислят, че е по-добре да сме с другите, с по-силните”, казва Кюранов.

Според Дайнов, антиамериканизмът е явление, което съпътства нещо много по-дълбоко - постепенното обръщане на българския взор назад към социализма, където се търси нещо като изгубен рай. „От една страна това е класическа съпротива на модернизацията, каквато е имало и има навсякъде. От друга страна става дума за отказ от модернизацията поради всеобщата убеденост, че тя не е донесла онова, което трябваше да донесе”, заключава политологът.

Редакцията препоръчва

Реклама