Анна и останалите: Забравените героини на ″Солидарност″ | Новини и анализи от Европа | DW | 17.08.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Анна и останалите: Забравените героини на "Солидарност"

Дългият поход към свободата в Източна Европа започна в Гданск през август 1980. Стачката на "Солидарност" мощно разтърси комунистическия режим. И до днес е малко известно, че началото на бунта е свързано с една жена.

Ева Осовска заедно с Лех Валенса и други членове на Солидарност, 1980 год.

Ева Осовска заедно с Лех Валенса и други членове на "Солидарност", 1980 год.

Барбара Лабуда говори с охота за жените на "Солидарност” - полския профсъюз, когото в чужбина свързват основно с дългогодишния му председател Лех Валенса. Лабуда е била активистка на демократичната опозиция в комунистическа Полша, членка на "Солидарност” и депутатка в полския парламент след промените през 1989 година.

Дори в Полша младите хора не знаят твърде много за участието на жените в протестите в Гданск и редица други полски градове през август 1980 година. Тогава бе основан профсъюзът "Солидарност” а властта на комунистите започва да се пропуква. На снимките, запечатали активистите на "Солидарност”, преобладават мъжете като Валенса, когото западните медии сравняват с бащите-основатели на САЩ.

Стачка за Анна

Международна популярност добива само Анна Валентинович. Тя е главно действащо лице във филма "Стачка – Героинята от Гданск” на известния германски режисьор Фолкер Шльондорф. Валентинович работи като кранистка в корабостроителницата "Ленин”. Нейното политически мотивирано уволнение става конкретен повод за стачката, започнала на 14 август 1980 г.

Валентинович работи в корабостроителницата в продължение на 30 години, първо като заварчик, после като кранист. Тя многократно защитавала правата на работниците, а през 1978 година е сред основателките на свободните профсъюзи. Заради тази ѝ активност ѝ я уволняват - само пет месеца преди да се пенсионира.

Затова на 14 август 1980 година работниците в два цеха на корабостроителницата преустановяват работа и убеждават останалите си колеги да ги последват. Исканията им са за възстановяването на работа на Анна Валентинович, както и на електромехника Лех Валенса, който е уволнен няколко години по-рано.

Група жени убеждават Валенса да не спира стачката

Редакцията препоръчва

Недоволство бързо обхваща и други предприятия. На третия ден от протестите Лех Валенса обявява край на стачните действия след като част от исканията са изпълнени от ръководството на корабостроителницата. Тъкмо жените са тези, които тогава убеждават Валенса да продължат с протестите, докато исканията на работещите и в другите предприятия не бъдат удовлетворени.

В документ с 21 точки стачкуващите настояват участниците в стачката да получат имунитет, да бъдат освободени политическите затворници и преди всичко да бъдат легализирани независимите и самоуправляващи се профсъюзи. Така се ражда „Солидарност". 

Стачката продължава още две седмици и се разраства в цялата страна. На 31 август 1980 г. представители на работниците и държавното и партийното ръководство на комунистическа Полша подписват „Споразумението от Гданск". За първи път страна от социалистическия лагер разрешава създаването на независим синдикат. В следващите години близо 10 милиона поляци се присъединяват към „Солидарност". Събитията в Полша се превръщат в недвусмислен сигнал и за други граждани на Източна Европа. Преди 40 години в Гданск започна дългият поход към свободна и обединена Европа.

Къде са жените от "Солидарност"?

В тези изключителни страници от полската история жените обаче не намират почти никакво място. Сред забравените героини са и онези, които принадлежат към най-активните участници в протеста. Една от тях е Ева Осовска. Когато ръководството на корабостроителницата преустановява предаванията по вътрешната радиоточка, тя се покатерва върху служебен автомобил, спрян под прозорците на директорския кабинет, и настоява излъчването да бъде възстановено. Валенса се присъединява към нейните искания. На добилите популярност снимки обаче се вижда само Валенса. Младата жена не фигурира на нито една от тях.

На преден план Анна Валентинович, починала през 2010

На преден план Анна Валентинович, починала през 2010

54% от всички членове на "Солидарност” са жени. В ръководството на профсъюза обаче те са слабо представени. През времето, в което мъжете от "Солидарност” са били интернирани от властта, жените изграждат движението в условията на нелегалност. Стотици жени също са арестувани и интернирани след въвеждането на военното положение през декември 1981 година. Но само малка част от тях намират място в избирателните листи за изборите през 1989 година.

Години по-късно полските феминистки забелязват, че в историята на "Солидарност”и опозиционното движение в Полша липсват разказите за жените-участнички в събитията.

"Солидарност"неуспядапромениотношениетокъмжените

„Не е вярно, че жените не са искали да се включат в политиката", казва Барбара Лабуда. „Те искаха, но за да се наложат над мъжете, беше необходима огромна пробивност, каквато не всички успяха да покажат", добавя тя.

През 1989 година тя принуждава колегите си да включат поне една жена в Кръглата маса за преговори между управляващата комунистическа партия и опозицията. „Казах им: ако не искате да съм аз, то поне допуснете да има една от нас, дори да е само символично", спомня си Лабуда. В крайна сметка в Кръглата маса участват повече католически свещеници (3), отколкото жени (2) - общо 56 мъже и само две жени.

„Солидарност беше едно фантастично движение, което се превърна в своя антипод. То еманципира политически обществото, но тази еманципация не промени отношението към жените и църквата", казва Лабуда и посочва конкретен пример от последните избори. „Питате се защо „Солидарност" пренебрегна ролята на жените и защо се стигна до днешната ситуация? Тогава ми кажете защо най-голямата частна телевизия в Полша, критична към настоящото правителство, кани за дискусия в изборната нощ двадесет мъже и нито една жена?", пита тя и добавя: "Става въпрос за престиж и власт. А тези неща все още си остават запазени за мъжете".