Анализ на проблемите на България и Румъния пред приемането им в ЕС | Новини и анализи от Европа | DW | 06.06.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Анализ на проблемите на България и Румъния пред приемането им в ЕС

Румъния и България – еврочленство с уговорки. Под това заглавие обширен анализ публикува специализирането издание на германската фондация Наука и политика – най-важният политически мозъчен център в Берлин. Анализът, от който ще ви представим малка част, е изготвен от Ане-Уте Габани.

default

В началото става дума за мерките, предприети от двете страни след предпоследния доклад на Еврокомиисята. Авторката подробно разяснява различните предпазни клаузи и възможността да се приложат към двете страни или само към една от тях. Ето и анализът, който Ане-Уте Габани предлага в последната част от голямата си публикация:

И в двете страни политическата легитимация на правителството е тясно свързана с приемането в срок в ЕС. И в Букурещ, и в Софя в момента се говори за промени в кабинета и за предсрочни избори. В първото си изявление след доклада на ЕК румънският премиер Калин Попеску Търичану каза, че предявените към страната изисквания са изпълними и призова всички политически сили – правителство, опозиция и гражданско общество – да положат общи усилия за изпълнението на условията до есента. В Румъния главно президентът Траян Бъсеску и неговата Демократическа партия, която е част от правителствената коалиция, настояват за нови избори, за да постигнат собствените си цели и най-вече да отстранят премиера. В България главно парламентарната опозиция, а напоследък и едно извънпарламентарно движение под ръководството на софийския кмет Бойко Борисов, се опитват да свалят избраната през 2005 година управляваща коалиция. Председателят на ЕК Барозу каза, че едва след новия доклад през октомври тази година ще се вземе решение за датата на приемането на двете страни, в същото време обаче по всичко личи, че главният орган на Евросъюза няма да отложи приемането в условията на член 39. А и няма да може да го отложи по две причини. Първо: още преди заседанието на 16 май няколко държави от ЕС като Великобритания и Полша заявиха, че няма да подкрепят активирането на предпазната клауза за България, което пък ще осуети необходимото единодушие на 25-те държави. И второ: предпазната супер-клауза, която е предвидена за Румъния, също не може да бъде задействана, защото страната изпълнява условията в единайсетте специални области, предвидени в тази клауза. Комисията може обаче да задейства предпазните клаузи, предвидени в членове 36-38, които влизат в сила след приементо в ЕС. Това са общи предпазни клаузи, отнасящи се до вътрешния пазар и до областта “пряавосъдие и вътрешни работи”. Задействането на тези клаузи сериозно ще засегне двете страни, като ударът по имиджа им е само най-малкото зло. В доклада от май Комиисята посочи и на двете страни определени стандарти, които до есента трябва да са изпълнени. Ако Румъния и/или България през октомври все още имат дефицити в тези области, ЕС може за първите три години от членството им да предприеме следните мерки: да не признава автоматично съдебните присъди в тези две страни, да задържи част от предвидените помощи за инфраструктура и селско стопанство или да ограничи достъпа на новите членове до вътрешния си пазар. Особено опасността да се намалят парите, които ще получават от ЕС, сигурно ще принуди двете правителства да търсят отстраняване на дефицитите. След приемането си в ЕС Румъния и/или България навярно ще бъдат подлрожени на нов мониторинг с цел да се установи дали действат предпазните механизми, активирани за някоя от тези страни. Решението на Комисията да отложи посочването на дата за приемането на България и Румъния създава проблеми за двете страни.

Пита се, първо, дали държавите от ЕС ще успеят навреме да приключат процедурата по ратифицирането на присъединителните договори. Вярно, че при публикуването на последния доклад 17 от 25-те срани-членки вече бяха ратифицирали договорите, но няколко страни, сред които и Германия заявиха, че ратификацията ще зависи от евентуалната препоръка на Комисията. При това положение ако някъде процедурите по ратифициране стартират едва през есента, съществува опасността да не приключат навреме за приемането на двете страни през 2007 година. Предвид на тази опасност председателят на ЕК Барозу призова да бъдат ускорени все още неприключилите ратификационни процедури. Друг проблем за България и Румъния може да се окаже провеждането на предвидените за тази есен европейски избори в двете страни. Ако поради забавената процедура тези избори се отложат, двете страни със закъснение ще получат и възможността за виляние върху Европарламента. Да не говорим, че Брюксел ще трябва значително да забави и подготовката за избора, приемането и настаняването на служителите от двете страни, които занапред ще работят към ЕС.