Алхимикът на властта Сталин | Новини и анализи от Европа | DW | 10.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Алхимикът на властта Сталин

За култа към личността на Сталин е писано много. Кои са предпоставките, издигнали "бащата на народите" до фундамента на масовото обожествяване? Германски историк се опитва да разкрие "алхимията" на този процес.

default

Картина на руския художник Александър Герасимов от 1939 година

В руското издание на книгата “Алхимия на властта”, анализираща култа към Сталин в изобразителното изкуство, е поместена кратка бележка на известния творец на "соц-арта" Виталий Комар, който живее в Ню Йорк: “Ако мислите, че сталинизмът може да се върне, не дръжте тази книга в дома си. Иначе заедно с близките си ще се озовете в Гулаг. Според мен, в нея за пръв път с конкретни факти е показан механизмът, по който се формира култът към личността.”

Авторът на тази книга, германският историк Ян Плампер владее отлично руски език - започнал е да го изучава, когато бил на 19 години, но истински го усвоил по-късно – през първата половина на 1990-те години, когато се свързал с основаната в тези години правозащитна организация “Мемориал”. Преди първото си пътуване в Русия Плампер прочел книгата на американски историк за култа към Хитлер и полюбопитствал дали има аналогичен труд за обожествяването на Сталин в изобразителното изкуство. И тъй като нямало, решил сам да се заеме с подобна публикация.

Петте предпоставки за възникване на култ

Според германския историк, пет характерни белега определят възникването на култа към политическата личност в днешния свят. Първият е използването на средствата за масово осведомяване, вторият - подмяната на суверена на власта - т.е.народа. Третият белег е наличието на затворено общество, а четвъртият е свързан с това, че властта е предимно и основно в ръцете на мъже. Петата особеност се състои в това, че съвременният култ към личността е прицелен към целия народ, а не само към някоя негова част - например елита.

В предговора към “Алхимия на властта” Ян Плампер предава разказа на Артьом Сергеев, осиновен син на Сталин, за една разправия с родния му син Василий. Сталин се развикал срещу Василий, когато разбрал, че за да избегне наказание за поредното си пиянско сбиване, синът му се е възползвал от известната си фамилия Сталин. Разгневеният баща го срязал с думите: “Не, ти изобщо не си Сталин, аз също не съм. Сталин е този във вестниците и на портретите.”

Russland Roter Platz Feierlichkeiten 1. Mai

Сталин от портретите го има и днес

Но как възниква образът на онзи Сталин от портретите? - Точно този процес анализира обхватното изследване на Плампер, в което са поместени и безброй репродукции на портрети на “бащата на народите”, направени от придворните кремълски художници. Един от тези художници пише до Ворошилов за впечатленията от личната си среща със Сталин следното: “Сталин силно ни очарова. Той е като самата природа с моретата, горите, планините и облаците й. Удивява те, поразява те, възхищава те и разбираш, че това е природата. А Сталин е върховното достижение на тази природа.”

Писмото е от юли 1933 г. Точно от този момент, според историка Ян Плампер, започва да се заражда култът към Сталин в изобразителното изкуство, независимо, че и преди това са били рисувани негови портрети. В книгата са цитирани и възторжени изказвания на западни деятели на изкуството за Сталин - например на Анри Барбюс и Лион Фойхтвангер.

Отрицателно излъчване

Известно е, че историци, които работят над биографиите на политици, често неволно се поддават на тяхното обаяние, дори и то да е крайно отрицателно, постепенно превръщайки се в техни адвокати. Така ли е и с Ян Плампер?

“Не, за мен Сталин е отвратителна фигура. Само че най-важното в случая не е това какъв е бил самият Сталин, а как възниква и как е бил "използван" култът към личността.”

Редакцията препоръчва