Ало, Вальо, ще влизам в историята | Новини и анализи от България | DW | 13.09.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Ало, Вальо, ще влизам в историята

Иван Кулеков най-сетне може да спи спокойно. Олекна му на душата, защото голямото събитие, онова събитие с главно "С", което досега все подминаваше България като буренясала гара, сега най-после се случи.

То вече не се издържаше. И рекох си, ако щат да ме разстрелят, ако щат да ме убият, но целунах кучето, á да целуна и жената и тръгнах - дето се вика - под закрилата на нощта. Издебнах охраната, момче пишлегарче, докато набираше един по-дълъг есемес, началото му беше: „ti sega si dale4е ot men, no neka minem na videochat, ta da mi olekne…“. Престорих се на черна сянка и го поставих точно пред входа на Министерския съвет. Беше скромен букет - каквото Бог дал в градинката пред Народната библиотека. Там и днес се пази от лоши очи книгата „Винету“, която Той - да не споменавам напразно името Му - беше прочел със страшна сила. Решението ми да избера Министерския съвет не е случайно хрумване. О, не! Защото: кой от сън ни рано буди, кой за нас се вечно труди? - това не е нито Президентството, нито - не дай си Боже - Народното събрание, а правителството и лично… Така.

И изведнъж - бум!

Нека си говорим откровено. С какво до вчера щяхме да запомним живота си? С нищо. С едно голямо, смърдящо нищо. Е, да де, случиха ни се Жорж Ганчев, Митьо Пищова и откриването на паметника на американски летци, тържествено бомбардирали София, но голямото събитие, онова събитие с главно „С“, все ни подминаваше като буренясала гара. Годността на лентите „Свема“ и „Кодак“, които пазехме за главното „С“, изтичаше като пясък между бъбреците, пикселите на фотоапаратите-сапунерки побеляваха и окапваха, телефоните губеха паметта си нейде там.

И изведнъж - бум! - Той реши: най-тежкият товар в цялата история на България да премине през страната, в частност през Бургас - от точка А чак до точка Б. Да види мало и голямо, гласуващо и колебаещо се, че България не е вече оная мека Мара, дето се огъва под бремето на тройния синджир, а може да издържи на всичко. Не се питаме как се е стигнало до това историческо решение, тъй като секретната информация изтече през водещата уста на най-правителствената телевизия. Значи: вождът на…, българският Пикасо…, голмайсторът на… Уф! Абе, просто един човек от народа вдигнал телефона на Валентин Златев, с който само играели белот, а не въртели далавери с бензин и му рекъл: „Ало, Вальо, абе, тук съм обещал на един мат'риал да му вляза в историята, ти няма ли да удариш едно рамо, пък после ще се оправим?“. Вальо рекъл: дадено, братошка, и звъннал на шефовете в Москва. Москва рекла: абе, имаме тук едни 1600 тона, 9 на 6 на 57 метра, ще ви ги стоварим. 1600 тона, 9 на 6 на 57 метра, зарадвал се наш Вальо, сякаш му се паднали четири валета. Ами ние сега ще надминем американците! Че ние ако не надминем американците на българска територия, къде ще ги надминем, рекла Москва. Всички ще гледат този товар като 5 лева бензина и няма да вярват на очите си.

И като тръгна онова ти ми чудо...

Bulgarien Plovdiv Impressionen

О, Боже мой!

За сетен път се уверих, че никой не познава българина по-добре от КГБ. Де що имаше човек неизбягал от родината: феодални старци, капиталистически принцове, магистрални труженички, всички се струпахме в точка А да посрещнем най-големия товар на България. И като тръгна онова ти ми чудо на 240 колелета с 1 км/ч точно срещу площад „Демокрация“, и като започна да взема онези ти ми бургаски завои, и полицията като заотцепва онези ти ми бургаски райони… О! А най-отпред на бял кон крачи министър Цветанов и вика „Варда-ааа!“.

Уау! О, миг, поспри! Само ще река, че народните ни крака се подкосиха, очите ни изхвръкнаха, дъхът ни спря завинаги. Вальо и… този… един негов приятел да бяха направили бензина 10 лв. капката, не би било такова народно вцепенение, въодушевление и пиянство. Тоя… не знам вече как да го нарека… с това, което ни стовари, наистина ни влезе в историята, а не само в учебниците, както го беше уредил Сергей. Сергей Игнатов.

Е, да не целунеш кучето си и да не оставиш букет пред портата на… на този… значи да не си вечно признателен българин. Не нам, не нам, а имени Твоему! Щото досега - какво бяхме видели? Граф Цепелина. Веднъж мина по време на войната през 1915 година, колкото да ни поздрави за цивилизационния избор; втори път мина през 1929-та, колкото да ни види как в условията на национална катастрофа режем ленти - и си замина. Кацна като перце - я имаше тон, я не.

После мина и замина германската армия - чистичка, бръсната, мирише на лавандула, като удари крак, земята тресе, вика дай хляб, дай сол, обаче като я туриш на кантара - две кила с парцалите. Затова тогава го нямаше днешното пиянство на един народ, народът си направихме цивилизационния избор и това беше. После същото със съветската армия - земята трепери, хляб, сол, цивилизационен избор… 45 години я посрещахме, докато останем две кила с парцалите, но и съветската армия мина и замина.

Земята на Ботев и Левски

Застойно време беше, погледът ти една муха не може да закачи. През 60-та година партията ни пусна за малко кита Голиат, 20 метра с опашката, мълвеше се, че е плувал в американски води. За хора, виждали единствено цаца и скумрия, това си беше живо извънземно, прозорец към света и ние като любознателен народ, какъвто бяхме по онова време, му отдадохме нужната почит и внимание. Гледахме го умно и клатехме глави, но да сме го зяпали, както зяпахме сега бургаския товар, изобщо не може да става дума.

Bulgarien Flagge

Дръж се, земьо!

То, зяпането, дойде с демокрацията. Катастрофи, изнасилени бабички, приватизация, убийства, цици под път и над път, звезда се жени, фолк фурия се развежда, цъкаш си слънчогледови семки, по-богатите - тиквени, и си зяпаш по цял ден, по цяла нощ и по цели години. Може да сме на последно място в света по всичко, но сме на първо по зяпане. Три години вече няма кой да ни излезе насреща. И нека не говорим само за манталитет, а да си признаем на кого дължим всичко това... Не случайно Лепа Брена Му дойде на крака и го целуна на място, нали? Айде да не казваме името Му, че ще настъпи такъв култ към личността, какъвто не е бивал и когато бензинът беше 14 стотинки.

1600 тона, 9 на 6 на 57 метра, 240 еднакво напомпани гуми! Понесохме го. Земята на Ботев и Левски не е вече същата!

Обаче сега в Big Brother идва Памела Андерсън. 170 см, 47 кг., гуми Good Year, напомпани на max, размер 36DD! О, Боже мой!

ФОРУМ

Godzila: Абе, Кулеков, кога и ти започна да разбираш от гуми? Защо не напишеш нещо срещу мишелинките на Слави Трифонов, че да ме изкефиш? Ама не смееш, щото Michelin ти е спонсор и ти пълни гушките. Това е.

Mamapapa: Аз не че защитавам Слави, но също имам мишелинки и съм много доволен. Предните ми са мишелинки. Даде ми ги един приятел, на който му откраднаха задните, карам ги и през зимата. То сега общината като хваща снежинките още във въздуха, няма и зима.

Alito: Какви приятели, бе? Няма вече приятели. Едно време викнеш някого посред нощ, той пали москвича и идва. Ядете и пиете до зори, това се вика приятели. Сега на кого да се обадиш като знаеш, че няма пари за бензин? Пък и ракия.

Gay Fox: Ох!

Автор: Иван Кулеков; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама